У чени извлякоха и анализираха човешка ДНК на 400 000 години от кост, открита в холандска пещера - безпрецедентно постижение, което може да позволи да се върнем достатъчно във времето по следите на нашите предшественици, предадоха АФП и Асошиейтед прес.
Най-древният декодиран геном досега беше "само" на 70 000 до 80 000 години. Той е на момиче от Денисовската пещера, където са живели хоминиди - близки братовчеди на неандерталеца и Хомо сапиенс. Те са предали някои от гените си на сегашните обитатели на Югоизточна Азия, по-специално на папуасите.
ДНК материалът, намерен в Сима де лос Уесос в Северна Испания, е свързан с този на Денисовския човек, но не и на неандерталците, чиито скелети, намерени в пещерата, имат множество отличителни черти.
"Тези неочаквани резултати показват, че произходът на неандерталците и на Хомо сапиенс е следвал сложна еволюция.
Надявам се, че ще има нови изследвания, които да изяснят генетичните връзки между хоминидите в Сима де лос Уесос, от една страна, и неандерталците и денисовците, от друга" - каза един от авторите на изследването Хуан-Луис Арсуага от Центъра за изследвания върху еволюцията и човешкото поведение в Мадрид.
Учените от института "Макс Планк" по еволюционна антропология и испанските им колеги са извлекли ДНК от бедрена кост, намерена в пещерата сред множеството фосили от поне 28 индивида.
Останките са класифицирани като принадлежащи на Хайделбергския човек, но не всички са съгласни с това. Възрастта им е трудна за определяне.
Анализираната кост е грубо на 400 000 години. Геоложките техники показват, че е на повече от 300 000, но не е ясно с колко. Съвременният човек се е появил преди около 200 000 години.
Учените са декодирали почти напълно митохондриална ДНК, която е извън ядрото и се предава от майка на дете. Ако успеят да извлекат и ядрена ДНК, картината ще стане по-ясна, защото тя дава по-изчерпателна информация за еволюционните връзки между видовете.
