Трима си поделят Нобелa за медицина или физиология заради имунната система

Б�с �с Бойтлер, Жул Хофман и Ралф Стайнман си поделят тазгодишната Нобелова награда за медицина или физиология.

Тя (Nobelprize.org) им се присъжда за работата, довела до по-доброто разбиране на имунната система - сложната отбранителна система на човешкото тяло, в която сигналните молекули отделят антитела и клетки убийци в отговор на нападащите микроби и вируси.

Бойтлер и Хофман са отличени за работата им върху задействането на вродения имунитет, а Стайнман - за откриването на дендритните клетки и ролята им в механизмите на наследствения имунитет.

Стейнман почина само дни по-рано, на 30 септември, съобщават от университета "Рокфелер" в изявление. Той е бил диагностициран с рак на панкреаса преди четири години, но животът му е бил удължен благодарение на имунотерапия въз основа на дендритните клетки, открита от самия него.

"Откритието им е ключово за създаването на нови лекарства и за борбата с имунните заболявания, включително астмата, ревматоидния артрит и болестта на Крон.

Тяхната работа откри нови пътища за развитието на превенцията и терапията срещу инфекциите, рака и възпалителните заболявания", отбелязват от Нобеловия комитет.

Тазгодишните Нобелови лауреати революционизираха разбирането за имунната система, откривайки ключови принципи, които улесняват функциите й, се добавя в изявлението.

Учените Бойтлер, от САЩ, и Хофман, от Люксембург, ще си поделят едната половина от наградата на стойност 10 милиона шведски крони (1,46 млн. долара). За Стайнман, който бе от Канада, е другата половина.

Лауреатите за Нобеловата награда за медицина или физиология се определят от Кралския Каролински медикохирургичен институт в Стокхолм, Швеция, и се връчват от краля на Швеция на церемония в Стокхолмската концертна зала.

Миналата година лауреат стана "бащата" на бебето в епруветка, британският проф. Робърт Едуардс, чиито постижения направиха възможно лечението на безплодието, засягащо голяма част от семействата по света.

Първата награда в тази област е присъдена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг от Германия за работата му върху серумната терапия, и по-специално за прилагането й при дифтерита, което дава на лекарите успешно средство против болестта.

Сред по-известните учени, получили Нобеловата награда за медицина или физиология, са руският учен Иван П. Павлов (1904), германският Роберт Кох (1905 г.), британецът Александър Флеминг (1945 г.) и др.