Бс с Бойтлер, Жул Хофман и Ралф Стайнман си поделят
тазгодишната Нобелова награда за медицина или физиология.
Тя (Nobelprize.org) им се присъжда за работата, довела до по-доброто
разбиране на имунната система - сложната отбранителна система на човешкото тяло, в която сигналните
молекули отделят антитела и клетки убийци в отговор на нападащите
микроби и вируси.
Бойтлер и Хофман са отличени за
работата им върху задействането на вродения имунитет, а Стайнман
- за откриването на дендритните клетки и ролята им в
механизмите на наследствения имунитет.
Стейнман почина само дни по-рано, на 30 септември, съобщават от университета "Рокфелер" в изявление. Той е бил диагностициран с рак на панкреаса преди четири години, но животът му е бил удължен благодарение на имунотерапия въз основа на дендритните клетки, открита от самия него.
"Откритието им е ключово за създаването на нови лекарства и за борбата с
имунните заболявания, включително астмата, ревматоидния артрит и
болестта на Крон.
Тяхната работа откри нови пътища за развитието на
превенцията и терапията срещу инфекциите, рака и възпалителните
заболявания", отбелязват от Нобеловия
комитет.
Тазгодишните Нобелови лауреати революционизираха
разбирането за имунната система, откривайки ключови принципи, които улесняват функциите й, се добавя в изявлението.
Учените Бойтлер, от САЩ, и Хофман, от Люксембург, ще си поделят едната
половина от наградата на стойност 10 милиона шведски крони (1,46
млн. долара). За Стайнман, който бе от Канада, е другата половина.
Лауреатите за Нобеловата награда за медицина или физиология
се определят от Кралския Каролински медикохирургичен институт
в Стокхолм, Швеция, и се връчват от краля на Швеция на
церемония в Стокхолмската концертна зала.
Миналата година лауреат стана "бащата" на бебето в епруветка, британският проф. Робърт
Едуардс, чиито постижения направиха
възможно лечението на безплодието, засягащо голяма част от семействата по света.
Първата награда в тази област е присъдена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг от Германия за
работата му върху серумната терапия, и по-специално за прилагането
й при дифтерита, което дава на лекарите успешно средство против болестта.
Сред по-известните учени, получили Нобеловата награда за
медицина или физиология, са руският учен Иван П. Павлов (1904),
германският Роберт Кох (1905 г.), британецът Александър Флеминг (1945 г.) и др.
Източник:
netinfo
