Травмите влизат в гените на децата ни

Т�в �вматичните преживявания, особено от мащаба на 11 септември и Холокоста, и предизвиканите от тях депресия, стрес, тревога и други проблеми, стават част от гените на следващите поколения.

Не случайно се казва, че последиците от дадени драматични исторически и лични събития оставят следа за поколения наред.

Това не е просто хипербола, сочат все повече нови научни доказателства, според които подобни травми могат да повлияят гените, и живота, на още неродените деца.

Макар традиционно да се смята, че събитията в нечий живот не могат да промянят неговото ДНК, според някои учени случващото се може да "включва" и "изключва" определени характеристики на гените чрез епигеничните механизми.

Според учените често става дума не просто за психологическа травма, но за биологическа, която може да се закодира и унаследи по линия на мъжките гени.

Двама изследователи от университета в Тел Авив документирали над 100 случая на наречената от тях "наследствена епигенетика" при растения и животни.

Например, бремена мишка, изложена на химическо въздействие, променящо репродуктивните й хормони, давала начало на поредица от болни поколения след себе си. Според учените това е само "върхът на айсберга".

Изследователи от университета в Цюрих пък установили, че новородени мишлета, отделени от майките си през първите две седмици на раждането, изпадали в депресия, която се проявявала и в собственото им поколение.

Според тях определени гени не са се "задействали" в бъдещите бащи, които не са били отгледани нормално като малки.

Изследователите смятат, че нещо подобно се случва и с хората.

Оцелелите от Холокоста или от атентати, например, често имат ниски нива на стрес хормона кортизол, състояние свързвано с посттравматични разтройства.

Това се наблюдавало обаче и при много от децата им и според учените е унаследено, а не въпрос на отношение и начин на отглеждане.

Според американско изследване процентът на развиващите посттравматичен стрес сред войниците в Ирак и Афганистан достига до цели 30%, а не 10%, каквито са официалните данни.

Не е толкова просто обаче това да се приеме, предвид факта, че се хвърля сянка върху един от основните принципи в модерната теория на еволюцията.

Според законите на естествения подбор само ДНК-то ни се предава на децата ни, което остава незасегнато от нашите собствени преживявания.

Противоположната идея възкресява духа на страшилището за конвенционалните биолози - френския биолог от 18 век Жан-Батис Ламарк, според чиято теория характеристиките на личността, придобити по време на живота, се предават на поколенията.