Тв вматичните
преживявания, особено от мащаба на 11
септември и Холокоста, и предизвиканите
от тях депресия, стрес, тревога и други проблеми, стават част от гените на следващите
поколения.
Не
случайно се казва, че последиците
от дадени драматични исторически и
лични събития оставят следа за поколения наред.
Това не е просто хипербола, сочат все повече нови
научни доказателства, според които
подобни травми могат да повлияят гените,
и живота, на още неродените деца.
Макар традиционно да се смята, че
събитията в нечий живот не могат да
промянят неговото ДНК, според някои учени
случващото се може да "включва" и
"изключва" определени характеристики на гените чрез епигеничните механизми.
Според учените често става дума не просто
за психологическа травма, но за биологическа,
която може да се закодира и унаследи по линия на
мъжките гени.
Двама изследователи от университета
в Тел Авив документирали над 100 случая
на наречената от тях "наследствена
епигенетика" при растения и животни.
Например, бремена мишка, изложена на
химическо въздействие, променящо
репродуктивните й хормони, давала
начало на поредица от болни поколения
след себе си. Според учените това е само
"върхът на айсберга".
Изследователи от университета в Цюрих пък установили, че новородени мишлета, отделени
от майките си през първите две седмици
на раждането, изпадали в депресия, която
се проявявала и в собственото им
поколение.
Според тях определени гени
не са се "задействали" в бъдещите
бащи, които не са били отгледани
нормално като малки.
Изследователите смятат, че нещо подобно
се случва и с хората.
Оцелелите от Холокоста или от атентати,
например, често имат ниски нива на стрес
хормона кортизол, състояние свързвано
с посттравматични разтройства.
Това се
наблюдавало обаче и при много от децата
им и според учените е унаследено, а не
въпрос на отношение и начин на отглеждане.
Според американско изследване процентът
на развиващите посттравматичен стрес
сред войниците в Ирак и Афганистан
достига до цели 30%, а не 10%, каквито са официалните данни.
Не е толкова просто обаче това да се
приеме, предвид факта, че се хвърля
сянка върху един от основните принципи
в модерната теория на еволюцията.
Според
законите на естествения подбор само
ДНК-то ни се предава на децата ни, което остава незасегнато от нашите собствени преживявания.
Противоположната идея възкресява духа на страшилището
за конвенционалните биолози - френския
биолог от 18 век Жан-Батис Ламарк, според
чиято теория характеристиките на
личността, придобити по време на живота,
се предават на поколенията.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
