В ъпреки силната философски връзка помежду им, компютрите и човешкият мозък са обект на различен вид научни изследвания. От Ай Би Ем (IBM) обаче смятат, че е дошло време да обединят нещата.
Чрез изследователски проект, който се очаква да отнеме десетилетие, биологията и микропроцесорите ще станат едно.
В лабораториите на IBM използват човешкия мозък, като модел, за да направят пробив в дизайна на компютърните чипове. За целта те пробват не само охлаждане, но и доставяне на енергия за микропроцесорните схеми с течност.
Това би могло да даде възможност за създаване на триизмерни обемни процесори, със значително по-голяма изчислителна мощ.
В същото време американската компания доставя компютърното оборудване за европейския Проект за човешкия мозък, чиято стойност е 1,3 млрд. долара.
Изследването използва компютърни мрежи, за да симулира работата на мозъка, чак до невроните на биохимично ниво.
Целта е да се разберат основните механизми на редица заболявания като болестта на Алцхаймер, шизофрения, и аутизъм.
Двата мегапроекта са част от нещо, което от IBM наричат ера на когнитивните системи. В нея компютрите вече няма да са програмирани, а ще възприемат света около тях, ще се учат и ще правят преценки.
„Ако искаме да постигнем напредък към ерата на когнитивните системи, трябва да разберем как работи мозъкът“, смята Матиас Кайзерсверт от изследователските лаборатории на IBM в Цюрих.
Едно от основните предизвикателства е оптимизирането на консумацията на енергия. В продължение на милиони години, природата е развила забележително ефективен дизайн за обработка на информация, като от практическа гледна точка все още сме твърде далеч от когнитивните компютри.
Суперкомпютърът „Уотсън“, създаден от IBM, вече може да се сравнява с хората в някои аспекти и дори успява да разбира човешка реч. Той е част и от друг огромен проект за създаване на интерактивна здравна мрежа.
