И всички - с разбиращо намигване, си казват - ясно, неизбежната криза на средната възраст.
Но според много психолози това състояние - макар описвано така добре в куп романи и филми като "Американски прелести", е по-скоро мит и няма нищо общо с възрастта, пише "Лайв сайънс".
Психоложката Марги Лакман от университета "Брандис" в Масачузетс и колежката й Александра Фройнд от университета в Цюрих са убедени, че няма определена възраст и период от живота, които ни предразполагат към подобна криза.
Фройнд смята, че по-скоро става дума за определени моменти, когато проблемите се натрупват или ни спохожда някакво емоционално сътресение. Според Лакман кризите са отключвани от конкретни случки, като спад в кариерата, смърт на близък, болест и др., но епидемиолозите досега
не са открили жилото им да е особено ефективно именно в средната възраст
На какво тогава се дължи събудената страст към силните обороти, пламналото отново либидо?
Една от популярните заблуди е, че кризата на средната възраст се провокира от внезапното осъзнаване колко преходен е живота, как ценностите и мечтите от младостта са били пожертвани в името на по-удобно съществуване, как човек се е "продал".
Продал се е кому, пита Фройнд, която намира подобни схващания объркващи. Тя намира за естествено младите да водят по-бурен живот, докато нагласят и осъзнават своите приоритети, но отбелязва, че след това личността остава сравнително стабилна през останалата част на живота, както доказват ред изследвания.
Според Фройнд "новооткритите" интереси на късен етап са вариации на предишни цели и са в съзвучие с основните ценности на конкретния човек.
Терминът "криза на средната възраст" стана популярен през 60-те години, базиран на наблюдения на психолога Елиът Жак, че клиентите стават депресирани и неудовлетворени с напредването на възрастта. Някои специалисти обаче го отхвърлиха като базиран само на западното общество, и то на определен сегмент от него.
В някои култури този термин изобщо не съществува,
както и концепцията за "средата на живота". На Запад обикновено се има предвид от 30 до 75 години - в зависимост. Психолозите обикновено говорят за отрязъка от 40 до 65 години.
Лакман и Фройнд обаче не са съгласни с тази "хронологическа възраст", като смятат, че най-доброто определение е средната възраст в рамките на конкретната социална ниша, заемана от индивида.
В т.нар. средна възраст хората имат близки отношения и с двете поколения - например все още се грижат както за децата си, така и за възрастните си родители. Те участват и в много други отношения, които ги свързват с хора на различни възрасти - на работа, в университета, семейството и т.н. Освен това, докато като млади преди всичко придобиваме, по-късно имаме много повече за губене.
Най-честото оплакване при хората на средна възраст не е скуката, както се опасяват много млади хора, нито усещането за поражение, твърди Фройнд, според която тогава хората много по-ясно знаят какво искат и какво не.
Мащабни изследвания установяват, че основният проблем е усещането, че си
неспособен да насмогнеш и да свършиш всичко
Менопаузата, децата, които напускат дома, смъртта на родител - всичко това често се случва именно на тази възраст, но не всички виждат само негативното. Порастването на децата и отпадането на отговорността за тях често, например, може да освободи и стимулира сексуалния живот.
Въпреки десетилетията опровергаване на този термин, той все още блуждае в западните общества и обикновено се приписва като диагноза на мъжете.
Според последните изследвания обаче, цитирани от Фройнд, мъжете са също толкова самокритични и разсъждаващи върху себе си като жените и нито един от половете не е по-склонен към подобни кризи.
Що се отнася до мислите за смъртта, според Фройнд средната възраст дори е времето, когато хората са най-заети да се занимават с нея.
Последвайте ни
