В ървите някъде, където никога не сте били и изведнъж се чувствате така, сякаш вече сте се разхождали по същия път. Изпитвате добре познатия феномен дежавю — но какво всъщност е това и защо възниква странното усещане?
Дежавю е френски израз, означаващ „вече видяно“, който е използван за първи път през 1876 г. от френския философ Емил Боарак в писмо до неговия редактор и по-късно в книгата му „Психологията на бъдещето“ (Кийгън Пол, 1918 г.) .
Дежавю е чувството, че нещо, което човек преживява в момента, вече се е случило в миналото. Според книгата „Психология на ученето и мотивацията“ (Elsevier, 2010) експертите наричат това явление „илюзия на паметта“, включваща познато и непознато. Илюзията противопоставя впечатлението на човек, че дадено преживяване е познато, срещу знанието, че това усещане за познатост е неточно. Приблизително две трети от хората съобщават, че са изпитвали дежавю, се посочва в книгата, а честотата на тези преживявания намалява с възрастта.
What is the science behind déjà vu? https://t.co/TTxsmmjZl8
— Live Science (@LiveScience) May 31, 2023
Някои хора съобщават, че често изпитват дежавю, което ги притеснява. Такива случаи могат да бъдат причинени от злоупотреба с вещества, мигрена и тревожност, предполагат докладите, както и деперсонализация-дереализация - психично състояние, при което човек се чувства откъснат от тялото си или заобикалящата го среда. Смята се обаче, че епилепсията на темпоралния лоб е най-честата причина за такова често дежавю. Учените предполагат, че при епилепсия епизодите на дежавю могат да възникват от гърчовете в темпоралния лоб на мозъка или от дисфункция в областите на мозъка, участващи в съхраняването и възстановяването на паметта, като хипокампуса и парахипокампуса.
Въпреки това, като се има предвид, че дежавю се изпитва и от хора без епилепсия или други заболявания, трябва да има други обяснения защо и как възниква странното преживяване.
„Едно възможно обяснение е теорията, базирана на паметта, която се фокусира върху ролята на познаването и разпознаването в дежавю“, каза д-р Ооха Сусмита, вътрешен невропсихиатър в Allo Health, пред Live Science. Тази теория предполага, че "Дежавю възниква, когато текуща ситуация силно наподобява предишно срещано, но забравено преживяване", каза Сусмита.
Doctor explains the science behind why we all get the feeling of deja vu https://t.co/uKlYvXmbcp pic.twitter.com/gkxX6PrMOl
— Virall Newss (@VirallNewss) March 14, 2021
„Новата ситуация може да споделя прилики с минало събитие, което води до усещане за познатост без придружаващ спомен за конкретните подробности.“ Тя добави, че дежавю може да е резултат от опита на мозъка ни да осмисли тези възприемани прилики и да създаде усещане за разпознаване, дори ако не можем съзнателно да си припомним оригиналното преживяване.
Учените са се опитвали да пресъздадат дежавю в лабораторни условия, но е изключително трудно да се идентифицират стимулите, които могат да предизвикат чувството. Но те са намерили начини да се справят с това предизвикателство. (Например, през 2010 г. изследователи от университета в Лийдс съобщават за използване на хипноза за предизвикване на дежавю у доброволци.)
В проучване, публикувано през 2012 г. в списание Consciousness and Cognition, Ан Клиъри, професор по когнитивна психология в Щатския университет в Колорадо, и нейният екип използвали виртуална реалност (VR), за да изследват хипотезата, че хората могат да изпитат дежавю, когато се натъкнат на оформления на околната среда които са подобни на преживяните в миналото, при условие че не си спомнят това минало преживяване. Това се нарича "гещалт хипотеза за познаване", изградена върху подреждането на елементи в средата.
Mysterious Science Behind DEJA VU | Facto-Factshttps://t.co/L9FnC99iAz#Facts #Science #Spirituality #World #Travel #Meditation #Mystery pic.twitter.com/gArvxge01R
— Facto Facts (@thefactofacts) April 24, 2018
В техния експеримент Клиъри и нейният екип се опитали да предизвикат дежавю в участниците, като ги карали да преминават през различни сцени с VR слушалки. Някои места споделяли едно и също пространствено оформление, което означава, че техните стени и мебели били поставени на едни и същи места. Екипът установил, че хората са по-склонни да съобщават за чувство на дежавю, когато се оказвали на места с подобен дизайн, които са виждали в миналото, но не си спомнят конкретно.
Друга теория предполага, че дежавю е резултат от перцептивна празнина или раздвоено възприятие, според "Психология на ученето и мотивацията". Раздвоеното възприятие възниква, когато мозъкът обработва едни и същи сензорни сигнали два пъти, един след друг, в определен момент. В първоначалния процес сигналът е кратък и често остава незабелязан в съзнанието. По време на втория процес, който следва почти веднага, се установяват чувства на познатост (дежавю) поради този първи сигнал, който не може да бъде припомнен.
През 2016 г. Акира О'Конър, преподавател в училището по психология и неврология в университета Сейнт Андрюс в Шотландия, представил изследване, което предполагало, че дежавю се причинява от мозъка, който коригира грешки в паметта.
О'Конър и неговият екип използвали техника за сканиране на мозъка, наречена функционално резонансно магнитно изображение (fMRI), за да проверят кои части от мозъка са активни, когато предизвикат дежавю в лабораторни условия. От техния резултат станало ясно, че хипокампусът (ключова мозъчна област, отговорна за възстановяването на паметта) не бил активен, за сметка на медиалният префронтален кортекс, регион, участващ в разрешаването на конфликти между това, което си спомняме, че сме преживели, и това, което действително сме преживели, който бил активен.
Deja vu: The speculation and the science behind the experience https://t.co/bOfmdpUNf3 pic.twitter.com/dBlWzjkkkG
— 🌊 ▬ Deivo Ryman ▬ (@DeivoRyman) April 27, 2023
Според О'Конър тази област на мозъка изпраща сигнали, когато възникне такова несъответствие, и това може да обяснява защо дежавю е по-често срещано при млади хора, отколкото при възрастни. Когато човек остарее, дежавю не е толкова често, защото "общата система за проверка е с анмалени способности", каза той пред New Scientist, което затруднява разпознаването на фалшивите спомени.
Няма общоприета научна теория, която да обяснява механизма зад дежавю. Необходими са повече изследвания, за да се обясни това мистериозно усещане, каза Сусмита пред Live Science.
„Важно е да се отбележи, че дежавю е често срещано преживяване и не се счита за признак на някакво основно медицинско или психологическо състояние“, каза Сусмита. „Въпреки че нашето разбиране за дежавю напредва през годините, то си остава сложен и интригуващ феномен, който продължава да бъде обект на научни изследвания. Необходими са допълнителни проучвания, за да се разкрият точните механизми, които предизвикват дежавю.“
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!