Американските учени, направили откритието, давали на стари лабораторни плъхове рапамицин, който увеличил продължителността на живота им с до 38%.
Изследователите се надяват, че фармакологичният продукт, който по принцип се използва за потискане на имунната система при трансплантирани, може да някой ден да доведе до създаването на хапче, отлагащо старостта и при хората.
Рапамицинът се използва също при пациенти със стентове - вид катетри, които държат артериите им отворени. Правят се и тестове за евентуалното му приложение при лечението на рака.
Британски специалист обаче предупреждава за възможните рискове, тъй като имуносупресивите увеличават уязвимостта на пациентите към заболявания, които в крайна сметка също могат да съкратят живота им или да го подложат на риск.
В коментара си за сп. "Нейчър", което съобщава за откритието, двама от водещите геронтолози в света - Мат Кебърлайн и Брайън К. Кенеди от Университета на Вашингтон в Сиатъл, също предупреждават хората да не се втурнат да пият рапамицин заради опасността за имунната им система.
Екипът от 14 изследователи от три научни института в Тексас, Мичиган и Мейн под ръководството на Дейвид Харисън от лабораторията "Джексън" в Мейн, всеки ден хранили с капсули от веществото мишки на 600 дни, което се равнява на 60-годишна възраст при хората.
Мишките били подбрани така, че максимално да отразяват генетичното разнообразие и податливостта на болести при хората.
Лечението с рапамицин значително удължало средната и максималната продължителност на техния живот - с между 28 и 38%. Учените изчисляват, че при хората ефектът би бил по-голям и от прогнозираното удължаване на живота в случай че ракът и сърдечните болести бъдат предотвратени и излекувани.
Досега животът на гризачите можеше да се удължи единствено чрез строго ограничаване на храната им, а сега за пръв път това става по фармакологичен път.
Рапамицинът изглежда има подобен ефект като този на строгата диета, за която се вярва, че води до дълголетие при хората.
Съединението се цели в протеина mTOR, който контролира много от процесите, свързани с метаболизма и реагирането на стрес.
Изследователите трябвало да намерят начин да преформулират препарата така, че да бъде достатъчно стабилен, за да стигне до червата на бозайниците преди да започне да се разгражда.
Рапамицинът е открит още през 70-те години в почвена проба от най-отдалечените и най-слабо посещавани полинезийски острови в Южния пасифик. Те са прочути със загадъчните си монументални каменни статуи на човешки лица, издигнати от островитяните преди стотици години. Веществото е наречено рапамицин на името на островната култура Рапа Нуи.
Последвайте ни
