Н а Изток още през 7 век китайският лекар Сун Съйямо е определил най-популярната формула за здраве и дълголетие: "Не слушай нищо, което те дразни, не говори празни приказки, не прави излишни движения, не задържай в главата си суетни мисли", пише zdrave.bg.
"Животът ни се дава за радост и затова няма нужда да се напрягаме, тревожим и преуморяваме поради нещо, което не си струва", твърди Сун Съйямо.
"Но това не означава, че трябва да се предаваме на напразното веселие и бездействие - ако седиш дълго, ще си навредиш на тялото, ако лежиш дълго, ще навредиш на дишането, ако стоиш дълго, ще навредиш на костите, ако ходиш дълго, ще навредиш на мускулите", казвали древните китайци.
"Мъдър е този, който знае кога да спре". Това означава, че мъдрият знае цената на паузата и покоя, нали паузата създава ритъма, а от покоя произлиза всяко движение.
Неговите последователи са доразвили теорията на своя предшественик до 15 основни правила за добро здраве и дълъг живот:
Лицето трябва по-често да се масажира.
Косата трябва по-често да се разресва.
Очите трябва постоянно да се движат.
Ушите трябва постоянно да бъдат нащрек.
Горните и долните зъби трябва постоянно да се докосват.
Устата трябва винаги да бъде прикрита.
В устата винаги трябва да има слюнка.
Дишането трябва да бъде леко.
Сърцето трябва да бъде винаги спокойно.
Съзнанието трябва да бъде винаги отворено.
Гърбът винаги трябва да бъде изправен.
Коремът трябва по-често да се гали.
Гърдите винаги трябва да бъдат свободни.
Речта не трябва да бъде многословна.
Кожата трябва да бъде леко овлажнена.
Хуан Тинцзян, учен от 9 век, дава следния съвет: "След като сте изпили чаша чай и сте се нахранили до насита, можете да си починете. След като сте се уморили от дневните грижи, можете да си починете. След като сте изживели живота си без да се поддавате на стиснатост и завист, можете да си отдъхнете".
Още от дълбока древност учителите на Китай са говорили за съответствието между сезоните и етапите в човешкия живот.
Детството е "пролетта на живота". Децата са много подвижни, жадно опознават света и не са склонни към самоанализ. Това е време на активните действия и веселите игри, време на растеж и бързи промени.
Младостта е "лятото на живота". Време за постигане на физическа и нравствена зрялост. В този период на човека са свойствени ясен ум, физическо здраве, но най-главното - в него се пробужда нравственото начало, потребността от осъзнаване.
Зрелостта е "есента на живота", когато събираме плодовете на жизнения си труд без значение праведни или не. Добродетелите на зрелите години са цялостност на душата, издържаност на характера, сливане на думите с делата. Човекът става източник на хармония и покой.
Старостта е "зимата на живота". Това е сезонът на съсредоточеността и покоя. Добродетелите на стария са пазене на собствените сили и наставление на младите, единство на ума и чувствата.
