Н америха начин да "върнат назад" биологичния часовник на... възрастната винената мушица. Те са успели да възстановят младежката жизненост и възможност за размножаване на буболечките.
Доказано е, че колкото по-интензивно се размножава даден вид, толкова по-кратък е жизненият му цикъл. Естествено възниква въпросът: кой фактор контролира плодовитостта за определен период от живота на индивида?
В търсене на гените, контролиращи снасянето на яйца при мушиците, изследователи от Южнокалифорнийския университет са тествали над 8000 гена. Открили са, че два от тях - hebe и magu, са активни при млади индивиди, а при възрастни са в състояние, което би могло да се определи като "изключено".
Чрез сложни генетични манипулации учените успели да "включат" двата гена, когато мухите са на преклонна (според техните стандарти) възраст. В резултат те възстановили изгубената способност да снасят яйца и, което е изненадващото - средната продължителност на живота им се е повишила с от пет до цели 30 % (вкл. и мъжките индивиди, които не снасят)!
Работата на двата гена в период от живота, когато иначе са неактивирани, отприщва истински извор на младостта. Стрелките на биологичния часовник на винената мушица са върнати успешно назад, отдалечавайки индивида от сетния му час.
Учените предполагат, че удължаването на живота се дължи на възстановената активност на репродуктивните стволови клетки, от които се образуват яйцата. С възрастта тези стволови клетки се делят все по-рядко, докато не спрат завинаги (стерилитет) или докато не се намесят любопитните учени.
Дали е подобна ситуацията при бозайници и хора все още не е известно, въпреки че единият от двата гена на мухите носим и ние. Но вече е ясно, че плодовитост и дълголетие могат да се регулират независимо едно от друго. Ясно е и, че учените няма да ограничат експериментите си само с мухи.
