Д-р Прасад: Сексът може да промени правилата в науката

Б�т �тански биолог, автор и журналист – това е д-р Аарати Прасад. Спокойно можем да кажем, че тя е сред новите звезди в научния свят.

Нейните теорeтични и практически изследвания покриват широк диапазон актуални теми - здравната реформа, ГМО, химикали и козметика, и други.

Най-голяма популярност д-р Прасад получава с теориите си върху т.нар. "непорочно зачатие".

Възможно ли е да се възпроизвеждаме без секс? Задължително ли е наличието на два пола, за да имаме бебе? Колко далеч сме от бъдещето, в което самостоятелното възпроизводство няма да е научна фантастика, а реалност?

Десислава Симова от Vesti.bg се свърза с д-р Прасад, за да получи отговори на всички тези любопитни въпроси.

Аарати Прасад пристига в България, за да се качи на сцената на Софийския фестивал на науката като специален гост лектор. На събитието, което ще се състои от 9 до 12 май, биологът ще разгърне темата за самовъзпроизводството и ще разкаже повече за книгата си "Непорочното зачатие: как науката променя правилата за секса"?

Ето какво разкри пред нас д-р Прасад:

- Вие сте биолог и научен писател. Много пъти сте участвали в радио и телевизионни предавания - включително като водещ в предаването Is It Better to Be Mixed Race по Канал 4, Brave New World със Стивън Хокинг, както и на The Quest for Virgin Birth по Би Би Си радио. Писали сте за "Уайърд", "Гардиън" и имате още редица други публикации. Майка, биолог, научен писател и автор на книга. Още не сте навършили 40 години, но сте успели да постигнете всичко това. Как е възможно?

- Не спя много. Разбира се, трябваше да се направят някои саможертви, за да отгледам дъщеря си и паралелно да върша всички тези неща – като множество работни уикенди. Майка ми и брат ми също ми помогнаха много. Когато бях в училище, много обичах историята и хуманитарните предмети, но след това се концентрирах върху науката. Голяма късметлийка съм, че ми е дадена възможността да съчетая двете неща – обичам да работя с науката, но ценя безкрайно креативността и използването на различни умения в писането. Обичам да пиша.

- Първата ви книга - "Непорочното зачатие: как науката променя правилата за секса" - е публикувана преди близо година – на 23 август 2012 г. Въпросът ми е повлиян от самото заглавие на вашия труд. Как науката променя правилата за секса?

- Всички сме хора, а хората са животни. Нашата биология, телата ни са забележителни машини, които са се адаптирали в отговор на редица предизвикателства и възможности за милионите години, в които съществуваме.

Това, което сме сега, на каквото сме физически способни, в това включвам и репродукцията, очевидно е продукт на нашата еволюция. Но за тази човешка биология има лимити и тези граници невинаги присъстват в животинското царство.

Хората са сравнително по-малко плодовити – имаме едва 20% шанс за забременяване и то при най-здравите от нас. И, разбира се, менопаузата, която прави жените стерилни.

Много малко животни имат истинска менопауза като нас и живеят толкова дълго, след като вече са загубили репродуктивните си способности. Та какво да правят хората, които искат семейство. Как да се справим с тези лимити във време, в което средната възраст, на която ставаме родители, е по-висока, отколкото някога е била. Или ако сте млад човек, който е имал рак, унищожил яйцеклетките или спермата ви, имате увредена утроба или пък нисък брой сперматозоиди?

В търсене на разрешение за тези проблеми разбираме много по-добре един от най-мистериозните процеси в човешката история.

Веднъж открием ли как всички части на репродуктивната ни система работят, започват да се отварят възможности за възпроизвеждане, което досега никога не е било възможно – сама жена, двама мъже, две жени – семейства, които не са съществували преди това.

- Как стигнахте до идеята да напишете книгата "Непорочното зачатие: как науката променя правилата за секса"?

- Сложният процес как сперматозоид и яйцеклетка се развиват в един съвсем нов организъм винаги ме е впечатлявал. В книгата си имам цитат от Самюел Тейлър: „Историята на човека през деветте месеца преди раждането му може би ще е много по-интересна и ще съдържа много повече значими моменти, отколкото целия остатък от живота му“.

Точно това е случаят при мен.

Хилядолетия наред философите са се опитвали да разберат възпроизвеждането, религиите са създали догми, завъртащи се около ролите на мъжа и жената в процеса. Исках да изследвам всичко това: дисонансът между следните две идеи.

Едната – древното схващане, че жените са по-маловажният партньор при създаването на дете – то принадлежи на баща му.

Срещу втората – жените са единствената отговорна страна при възпроизвеждането. Знаете, има много истории за жени, които са раждали, но са девствени – че бебета се раждат без участието на мъже. И идеите, в които някои хора все още вярват – ако жената не забременява, вината е нейна, ако й се роди момиче, вината е нейна, както и нещо, което чухме съвсем скоро в световните новини - ако жената забременее, не е било изнасилване.

- Д-р Прасад, вие изследвате как двойките, било то еднополови или не, могат да станат родители във всеки един етап от живота си, но без нуждата от секс. Ще ни обясните ли повече за тази идея?

В опита си да разберат защо някои хора имат проблеми да забременеят, да разберат какво се обърква при яйцеклетките или сперматозоидите, учените са се опитвали да ги изградят от нулата, използвайки материал от стволови клетки.

За да може един ден да бъде възможно човек да генерира свои сперматозоиди или яйцеклетки от стволовите си клетки, ако например е изчерпал количеството си качествени заради напреднала възраст.

Възможността за създаване на яйцеклетки може да не е територия запазена само за жени - мъжки стволови клетки вече са били превръщани в яйцеклетки.

Обратното също е възможно, въпреки че процесът на генериране на сперма от женски стволови клетки е много по-сложен. Или – две яйца могат да бъдат използвани вместо яйцеклетка и сперматозоид – нито едно от тези неща не може да се случи по естествен път.

Но в това се крие потенциалът за две жени или двама мъже, които искат да станат генетични родители на свое дете. Прибавете към това и работата по изграждането на изкуствена утроба – много сложен инкубатор, и двама мъже спокойно могат да имат дете.

- Какви генетични бариери трябва да бъдат задминати, за да е възможно хората да се самовъзпроизвеждат?

- Има сложен феномен в нашето ДНК, наречен геномен импринтинг, който не съществува в ДНК на животни, които се възпроизвеждат без мъжки.

Японска група изследователи измислили как да заобиколят това и създали успешно фертилни мишки чрез този метод (и при мишките, както и при всички бозайници, се наблюдава геномен импринтинг). Но дори биологичните особености да могат да бъдат заобиколени, съществуващите бариери се простират по-далеч от това, което науката може да постигне - има законови, етични и социални бариери.

- Колко далеч сме от времето, когато самовъзпроизводството няма да е научна фантазия, а реалност?

- Макар че заглавието на книгата предполага непорочното зачатие като фокус, технологиите за работа със стволови клетки, които могат да предоставят на хората доста алтернативи за репродукция, са много сложни. Въпреки това, научните и етични органи във Великобритания твърдят, че тези технологии могат да бъдат въведени и използвани в клиниките след 20-тина години – може да бъде по-скоро, но може да е и в по-далечно бъдеще. Има репродуктивни биолози, които предсказват, че до 100 години ще бъде възможно използването на изкуствени утроби.

- Тази година сте специален гост на Софийския фестивал на науката. Посещавали ли сте някога България и какви са очакванията ви за страната ни и за фестивала като цяло?

- Наистина нямам търпение да видя България. Имам много приятели в тази страна и знам, че хората са чудесни. А и ентусиазмът към науката в София, който лъха от богатството на такъв тип фестивали, е наистина впечатляващ. Смятам, че е много важно, особено за децата, да се вълнуват от науката. Така ще научат много неща и ще могат да мечтаят в една креативна среда.

- И един малко по-закачлив въпрос. Може ли сексът да промени правилата в науката?

- Да! Една от причините да има толкова малко жени на високи позиции в научните среди е, че те се оттеглят за известно време, за да отгледат децата си, а през това време мъжете използват този период, за да хвърлят много усилия в изграждането на кариерата си.

Обикновено възрастта между 20 и 40 години е най-плодотворна и за изграждане на кариера, и за раждане на деца. За съжаление двете не се комбинират много добре. Ако в бъдеще тиктакането на биологичния часовник вече не е проблем за жените, се надявам, че в науката няма повече да се наблюдава такава мъжка доминация.



---

Софийският фестивал на науката се провежда за трета поредна година и е сбъдната мечта за много хора. Това е мястото, където границата между култура и наука не съществува.

Събитието е част от културния календар на столицата и ще се проведе в театър "София" и специално изградени шатри в парка "Заимов", около театъра, от 9 до 12 май 2013г. В програмата можете да откриете по нещо интересно за всяка възраст, професия или занимание.

Основан през 2011г. от Британски съвет и форум "Демокрит" под патронажа на Министерството на образованието, младежта и науката, още с първото си издание фестивалът спечели многобройни почитатели.