Ш ест десетилетия след „Спутник“ подобрена версия на ракетата, която изведе първия изкуствен спътник в орбита, остава основата на руската космическа програма – зашеметяваща почит към технологичния успех на страната, но и знак, че тя не успява да надгради постиженията си, пише агенция Асошиейтед прес (AP).
И за разлика от времето на Студената война, когато космосът беше ключова област за съперничеството между САЩ и СССР,
космическите изследвания вече не са сред основните приоритети на Кремъл.
Руски космонавти разказват стряскащи истории за космоса
Руското правителство удължи работата на МКС до 2024 година
Русия колонизира Луната, ще добива полезни изкопаеми
Ракетата „Союз“, която в момента е единственото превозно средство, която кара екипажи до Международната космическа станция, е модификация на ракетата R-7, която изведе „Спутник“ в орбита на 4 октомври 1957 г. Ракетата „Протон“ пък, която се използва за изстрелване на търговски сателити във висока орбита, е разработена също от СССР през 60-те години на миналия век.
60 years ago the first Soviet Sputnik Opened the door of Civilization Into Spacepic.twitter.com/7F9ixXS1Wl
— Марина Саакян 🇷🇺 (@marina_saniram) October 4, 2017
И двете ракети имат звездна репутация за тяхната надеждност, но рекордът им беше опетнен от поредица неуспешни изстрелвания през последните години, които поставиха под въпрос способността на руската космическа индустрия да поддържа онези високи стандарти на производство.
Проблемите, открити в „Протон“ и „Союз“ през 2016 г., са проследени до производствени дефекти в завода във Воронеж, който изгражда двигатели и за двете ракети. Руската космическа агенция „Роскосмос“ върна повече от 70 ракетни двигателя обратно на поточните линии, за да бъдат заменени дефектните компоненти, което доведе прекъсване от една година на изстрелванията на „Протон“.
On 4 October 1957 - 60 years! - the first artificial satellite, Sputnik 1, was launched by the Soviet Union. My painting of it in space. pic.twitter.com/eXljHG4Sj4
— David A Hardy (@davidastrohardy) October 4, 2017
Заради това забавяне
миналата година Русия за първи път изостана както от САЩ, така и от Китай по брой на изстрелванията.
Клиентите вече имат възможност да избират нови, по-ефективни и по-достъпни ракети като „Фалкон 9“ например, построен от SpaceX, компанията, която успя да намали разходите, като направи ракетите си за многократна употреба.
Руските власти признаха предизвикателството, отправено от SpaceX и други компании, но предложиха малко конкретика относно начина, по който страната се надява да запази своето място на световния пазар. Единственият краткосрочен отговор изглежда е план за производство на по-малко мощна версия на „Протон“ за намаляване на разходите.
Междувременно
развитието на „Ангара“, ракета-носител, предназначена да замени както „Союз“, така и „Протон“, е многократно забавяно
и бъдещето ѝ остава несигурно. По-скъпа и без добрата репутация на своите предшественици, на „Ангара“ ще ѝ е трудно да се конкурира с ракетите на SpaceX и други на международния пазар. Първите тестове на „Ангара“ са успешни, но все още не е организирано пълномащабно производство в завод в сибирския град Омск.
И докато сега „Союз“ е единственото превозно средство за екипажи до Международната космическа станция, след оттеглянето на американския космически флот за космическа совалка, Русия ще загуби монопола скоро, след като екипажите на SpaceX Dragon v2 и Boeing's Starliner ще бъдат пуснати на тестови мисии през следващата година.
Работата по нов космически кораб, предназначен да замени капсулата на екипажа на „Союз“, проектирана преди 50 години, върви твърде бавно.
Корабът, наричан „Федерация“ е подготвен за първия си полет през 2023 г., но малко се знае за неговите функции и функционалност.
Greetings from outer space! @SergeyISS caught on camera during his latest spacewalk outside the International Space Station #SpacePhoto pic.twitter.com/DO2O2TmIlB
— Russia in RSA 🇷🇺 (@EmbassyofRussia) October 1, 2017
„Роскосмос“ говори и за изпращане на няколко безпилотни мисии на Луната през следващото десетилетие, но все още не са разкривани никакви подробности за тези намерения. Опитите за изпращане на безпилотни сонди до Марс през 1996 г. и една от марсианските луни през 2011 г. се провалиха поради проблеми с оборудването.
Русия освен това се бори от години да изгради свой собствен научен модул на Международната космическа станция. Първоначално заложено за 2007 г., пускането на модула „Наука“ беше отложено няколко пъти, а проверката през 2013 г. показва, че системите му са запушени и изискват скъпо почистване. Пускането сега е заложено за следващата година, но някои доклади показват, че то може отново да бъде отложено.
На фона на недостига на финансиране „Роскосмос“ реши да намали размера на екипажите си
на Междуародната космическа станция от трима на двама космонавти. „Много е лошо, когато трябва да намалим броя на космонавтите. Положението в космическата ни индустрия е доста тревожно“, заяви космонавтът Светлана Савицкая в руския парламент по-рано тази година.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
криза, която тихо расте" />
