Събирането на информация в интернет става чрез търсачките и едва ли има нужда да споменаваме коя е най-голямата и най-използваната от тях - мегатърсачката "Гугъл" (Google).
Отговорите на този "всезнайко" могат обаче да бъдат подвеждащи, тъй като отклоняват търсенето в неподозирана, а и неправилна посока, казват учени от университета в Уисконсин, цитирани от "Дойче веле".
Те са автори на съвсем ново изследване, което анализира Гугъл като главен инструмент за събиране на научна информация в интернет.
Заключенията на учените са, че системата, по която Гугъл "отговаря" на търсенията, позволява на юзъра достъп само до една част от съществуващата по дадена тема информация, като много често тази информация бива представяна под определен ъгъл.
Гугъл избира какво да прочетем
В интернет вече има много полезна и ценна информация, но проблемът е, че Гугъл определя какво виждаме, казва Дитрам Шойфел, един от авторите на изследването.
Ученият пояснява, че чрез препоръките (Google Suggest), които ни подхвърля, търсачката безотказно ни насочва встрани от най-точната информация, като ни отвежда към най-популярната.
Изследването дава за пример отговорите на Гугъл по ключовата дума "нанотехнологии".
В този конкретен случай търсачката отвежда до съдържание, от което не може да се научи нищо за самите технологии. Препоръките и класирането на съответните показани страници са зависели от "популярността" на дискусиите по тази тема, което пък се променяло на всеки няколко месеца.
Същото се случва с търсенията по почти всяка научна тема, казват авторите на изследването. Те са категорични: на резултатите не може да се разчита!
Стесняването на перспективата само до най-популярните резултати насочва избора на информацията и оказва сериозно влияние върху знанията и мисленето на потребителя, предупреждават американските учени.
Който търси, намира?
Резултатите от това изследване са неприятни за "Гугъл". Говорителят на корпорацията Джейк Хубърт реагира с изявлението, че когато препоръчва връзки и подрежда резултатите, "Гугъл" се ръководи "единствено от обективни критерии".
И действително, конспирация няма, няма и човешка намеса: тези "обективни критерии" са изведени от търсещия алгоритъм на "Гугъл", който ги определя, грубо казано, според броя на кликовете.
В крайна сметка "Гугъл" е замислен като машина за търсене, която сортира резултатите според популярността на даден сайт, а не според качеството на предлаганата информация.
Да не забравяме, че дори според шефа на "Гугъл" Ерик Шмит корпорацията е свързана преди всичко с рекламната индустрия. Така че "Гугъл" знае отговора на всеки зададен въпрос, но не дава гаранция, че този отговор ще е валиден и утре.
Под въпрос е също дали отговорът е изобщо верен. Дали е заслуга на търсачката и появилото се наскоро в американската преса твърдение, че в България се говори "кирилски" език…?
Колко са дезинформираните?
64% от всички заявки за търсене в интернет минават през "Гугъл" - става дума за над 1 млрд. заявки на ден.
В САЩ 77% от потребителите използват интернет като главен източник за търсене на научна информация, като повечето от тях прибягват до услугите на "Гугъл".
Мегатърсачката доминира и в световен план - само 16,3% от търсенията минават през "Яху" (Yahoo).
