В ойна или петролна криза, но малките автомобили са тези, които изправят Европа отново на крака, качвайки населението на автомобил и произхождащото от това икономическо развитие. Днес превозът от точка А до точка В е възможен по различни начини, но в средата на миналия век това е можело да става основно с автомобил. А колкото по-достъпен е бил той, толкова по-добре. Германия си има Beеtle, в Англия се появява Mini, във Франция - Citroen 2CV. Но тази концепцията е силно остаряла за 60-те години, когато на сцената излиза първият модел на Renault с предно предаване, който поема щафетата. По това време във Франция все повече хора се преселват в предградията на градовете, а достъпът им до работните места и създаващите се тогава големи супермаркети е възможен само с лек автомобил.
Тези процеси карат Пиер Драйфус да осъзнае, че Renault има шанса да стане основно движещо колело в тези социално-икономически процеси, затова през 1956 г. дава началото на проект 112: автомобил, адаптиран към бързо развиващо се и все по-гъвкаво общество. Разработката на проект 112 е абсолютна тайна. Изпитанията за доказване на неговата здравина се извършат без никой да разбере. За да се запази тайната по време на транспортиране на 4-те прототипа по света, в телеграфните съобщения се използва името „Мари Шантал“: „Мари Шантал и децата изпращат поздрави на семейството.“
Пет години след старта на проекта, през 1961 г. на автомобилното изложение в Париж дебютира Renault 4L („L” идва от Lux и Limousine). Моделът предлага семпло оборудване и дизайн, на лесно достъпна и твърдо установена цена: 350 000 франка.
През следващите десетилетия "4" се утвърждава като масов модел във Франция и скоро се превръща в „автомобил, символ на начина на живот“. Историята му приключва (до момента, защото плановете на Renault са други) през 1992 г., когато е произведена последната бройка на под №8 135 424. Гледам същия този автомобил в завода на марката във Флан, където е приютена колекцията от около 850 ретро автомобила от историята на Renault. Но аз съм специално тук по повод 60-ата годишнина на Renault 4, която ще ми даде възможност за пръв път в моята 22-годишна кариера на автомобилен журналист да тествам ретро автомобил.
За това време съм карал над 1000 автомобила, но никога такъв, който да влиза в графата ретро. Имам незабравими спомени, в колекцията от които ще остане и този, защото за пръв път изпитах такива емоции. Именно емоциите са били определящи дали един автомобил ще ми хареса или не, а в този те бяха толкова силни, че определено Renault 4 винаги ще остане в съзнанието ми.
Малката S-класа напълно оправдава прозвището си (тест драйв)
Dacia Spring променя градската среда (тест драйв)
И трябва да ви уверя, че скокът в развитието на автомобила е огромен. За човек, който никога не е шофирал подобен тип автомобил (освен през далечните вече години, когато първите ми опити зад волана бяха в семейната „Жигула”), сядането зад волана на 4-ката си беше леко плашещо. Това е така, защото приликите между ретро модела и модерния му аналог са предимно в обобщаващото определение автомобил. За мое щастие попадам на най-модерния сред възможните пет версии. Това е моделът Renault 4 Sixties от близката 1985 г.
Става въпрос за лимитирана серия от 2000 бройки, като възможните външни цветове са червен, жълт и син. Моят е син, но интериорът е изпълнен в комбинация между тези три цвята. Но най-любопитното в този интериор е фактът, че на разположение на водача са волан, две лостчета отстрани на него, лост на ръчната спирачка и два бутона на таблото. И разбира се този скоростен лост, излизащ директно от арматурното табло. В първия момент изпитах див ужас от идеята как се сменят предавките, но след това работата с него ми доставяше най-голямо удоволствие. Иначе предавките се сменят по следния начин: бутане напред и дърпане назад за 1-ва и 2-ра, след това 3-та и 4-та по идентичен начин. Иначе този лост е свързан с дълга метална тръба, минаваща над двигателя и отиваща в скоростната кутия, разположена точно пред него.
Обяздваме върховния мустанг: Ford Mustang Mach-E GT (тест драйв)
Peugeot 308 те пренася в „изгубения рай” (тест драйв)
Самият агрегат е 4-цилиндров с работен обем 1108 куб. см, от който са извадени „цели” 34 к.с. при 5000 об/мин. Това изглежда нищожно на фона на днешните разбирания, но тук ще спомена, че дългият 3,67 м автомобил тежи едва 710 кг. А и не виждам смисъл от повече мощност, когато при 80 км/ч (колегата ги разви, аз не бях толкова смел) имаш чувството, че буквално излиташ. А и подобна скорост върху тези супер тънки гуми, приличащи по-скоро на ножа на кънки за лед, е доста емоционално изживяване. Още повече, че тази кола не спира, буквално. Скачал с цялата си сила върху педала на спирачките много, много преди нуждата да спреш на място, за да успееш. Това беше най-плашещото при управлението. И то е такова, защото никога преди това не си имал подобен опит.
Емоционално е и потеглянето на всеки светофар. Около мен трафикът си тече с нормалната скорост и правила, но този съединител буквално ме убива всеки път, когато трябва да потеглям от 1-ва. В автомобила сме трима човека и всеки от нас участва в шофирането с подсказки дали идват коли или някой ми дава път. Толкова напрегнат в автомобил не съм бил никога. За щастие дамата на задната седалка решава да отвори стъкления люк над главата си (два са и това е сред основните акценти в този модел), който след това не успява да затвори. Така започва да се генерира едно приятно (в първия момент) течение с огромния луфт в долната част на вратата, което леко охлажда главата ми. Нуждата в един момент да включа парното на втора степен налага да се примирим с едно натрапчиво бръмчене на перката, сякаш съм в самолет. Точно така се почувствах в момента, който отворих страничния прозорец, за да наглася огледалото: отваря се като на пилотската кабина в самолет от Първата Световна война.
Още по-драматични и емоционални стават нещата, когато след обяда (не мога да им простя на тези французи за неприятния навик да топят с хляб всичко в чините си) получавам ключа за най-стария модел. Това е Renault 4 Parisienne от 1967 г. Автомобилът е направен, за да бъде популяризиран сред женската аудитория през 1963 г. Затова дизайнерите са заложили на карето като екстериорно цветово оформление.
BMW 4 Series е истинско откровение (тест драйв)
Американската мечта се материализира като RAM 1500 (тест драйв)
Леката суета около отворения преден капак на автомобила би трябвало да е нормално за модел, произведен преди 54 години. Притеснението ми, че удоволствието ми може да бъде развалено отшумява в мига, в който суетящият се около двигателния отсек механик ми се извини с чисто френското еntschuldigung. Моментално разбрах, че няма място за притеснения. Бързо отваряне на карбуратора, оправяне на оборотите и нещата си идват на мястото.
Зад волана на Renault 4 Parisienne се чувствам по-спокоен, но и леко неловко. Воланът е толкова тънък, че имам чувството, че ще го счупя. Седалката вече е тип пейка, регулирането й напред и назад е изключително трудно, затова гърбът и седалищната част на тялото ми са почти под прав ъгъл, изправен към волана. Огледалото за обратно виждане е миниатюрно и разположено върху арматурното табло. През него виждам единствено… гърдите на колежката на задната седалка. Не смея да го погледна отново. Страничното също не върши работа, затова разчитам на допълнителните 2 чифта очи с мен. Плюшът си е чист лукс, както и кожената облицовка на вратата. Пантата й е кожен колан. А, за малко да забравя: предпазни колани тук няма!
За разкош на всичко това започва да вали. Чистачките са колкото педя, но успяват да почистват добре стъклото. Фаровете? Не знам дали са включени. Търся съответния бутон или превключвател, но такъв на откривам. Затова искам помощ. Лостчето е така скрито отстрани на волана, че никога не бих успял да ги включа сам. Потеглям далеч по-уверено. Скоростният лост е същата „патерица” като при първия модел, но този път трансмисията вече е 3-степенна, свързана по същия начин към 4-цилиндров двигател с обем 845 куб. см. Не знам колко е мощността му, но със сигурност е по-малко от на Sixties. Но и теглото на Parisienne е едва 570 кг. Предавам волана на колегата, който има честта да ни прибере в час пик и силен дъжд. Не е особено приятно изживяване в натоварения трафик, но всичко останало си беше истинско приключение и емоции, които няма да забравя.
Тези два и половина часа в ретро иконата на Renault ми дадоха храна за сериозен размисъл. През цялото време се питах, как хората са управлявали масово тези автомобили? Та общите им прилики с днешния автомобил са воланът, гумите и още 2-3 основни неща! Но истината е, че скокът в развитието на автомобила, обществото и човечеството е огромен. Това изживяване ме убеди, че бъдещето на автомобила не е застрашено. Много бих искал (макар да знам, че няма да мога) да погледна в него след 60 години, за да видя къде ще е стигнал тогава автомобилът в своето развитие. Вероятно ще лети, както Renault демонстрира с летящия концепт AIR4, създаден по повод юбилея на оригинала. Но сигурно е, че ще се задвижва на ток. Сигурно е и друго: Renault ще съживи този модел, както ще го направи с Renault 5 (догодина ще чества 50). За момента французите пазят подробностите в тайна, но „Групата ще съживи още една магическа, емблематична звезда, наречена в момента 4ever, с намерението да я превърне във вечна класика.” Това ще е модерният прочит на оригинала 4L, задвижван вече на ток.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
