К абриолетът не е моето. Поне не, когато го свързвам със София, смрад от заобикалящия ме трафик и жега, която може да ти пръсне мозъка. Да не говоря, че перспективата да мина 1300 км в автомобил, който се слави с твърдото си очакване, прецизно управление и удоволствие от спортното шофиране, идващи обаче на цената на комфорта, не разпали въображението ми.
Но не бях съобразил две неща. Асфалтът в Германия, Австрия и Италия (не чак толкова) няма нищо общо с това, с което се сблъскваме ежедневно в милата ни татковина. Другият ключов фактор за моята заблуда бе, че шофирането в тиролските Алпи към края на май няма нищо общо с друга природна картина, която съм виждал у нас. В нито един момент от живота си не съм поставял природната красота на България под въпрос, няма как да го направя и сега. Но просто в Тирол и Алпите красотата е друга, а нюансите на зелено мога да сравня само с тези в Скандинавия.
Не бях съобразил и още един фактор: емоцията, че пътувам към езерото Комо, за да стана за втори път свидетел на едно от най-впечатляващите автомобилни събития, черешката на тортата в автомобилния календар всяка година, а именно Конкурсът за елегантност във Вила Д’Eсте.
Трите М-петици в гаража в Гархинг, Мюнхен, един от центровете на BMW край родния му дом разтуптяха сърцето ми. Това е мястото, на което BMW организира редица събития, от което можеш да вземеш за тест драйв, но винаги с любезното съдействие на BMW България, почти всичко, което баварската марка предлага.
До зеления M5 Touring моето сребристо MINI Cooper Cabrio изглеждаше като стеснителен младеж пред някой уличен хулиган, готов да те ступа от бой само защото си го погледнал. На стеснителността обаче не трябва да се гледа като на порок, напротив, това е добродетел, а по темата „локали/локални“ мога да избълвам толкова нечленозарделна, откровено вулгарна реч, че чак ме става срам от себе си.
И този път, за пореден, именно добродетелите, на които днес се гледа като на отклонение от общоприетото вулгарно поведение, са тези, които ще продължат да движат развитието на света напред. Защото „грубиянът“ М5 е ясен: брутална мощ и много мускули. Винаги знаеш какво може да очакваш от него. Но неподозираните качества бяха скрити в MINI Cooper Cabrio.
Не се изненадах от това, че в багажника му не може да се побере нищо повече от два бизнес куфара. Първата голяма изненада бе, че тук говорим за конвенционално задвижване. Човек да се изненада, че в MINI-то му има бензинов двигател... Но, наистина, стигнахме до момент, в който такива неща те изненадват. И причината е, че още преди време MINI обяви, че ще мине само на ток, че Cooper ще е изцяло електрически. И така доскоро. MINI Cooper с твърд покрив е на ток, докато Cooper с мек гюрук е с ДВГ. При това в три версии: С, S и JCW, които предлагат съответно 163, 204 и 231 к.с.
Но в днешно време всичко се променя със скоростта на светлината. ЕС наложи мита за вносните от Китай електромобили, което ни отвежда за този момент. Британската компания реши, че кабриолетът ще си остане на същата платформа като предходния модел, ще остане със същото конвенционално задвижване, но ще бъде пакетиран в новата дизайнерска философия на MINI. С една разлика, за щастие: стоповете са останали като на предходното поколение, а не са триъгълни като при електрическия Cooper, които аз не мога да възприема. Дизайнерите обаче са направили триъгълен светлинен подпис отзад, за да не е прекалено голямо отклонението с хеча.
Харесва ли ми това? Да, много. Защото, ще го кажа от сега: това изпълнение с 2,0-литров двигател с 204 к.с. и 7-степенна трансмисия с двоен съединител има среден разход на гориво по заводски параметри 6,6 – 6,9 л/100 км бензин. С колегата го прибрахме обратно в Гархинг след 1300 км и на борд компютъра му бе изписано... 6,1 л/100 км.
Прибирането ни към Мюнхен бе само по магистрала през три държави, карали сме стриктно по ограниченията. Без особени емоции, защото те бяха запазени за пътуването ни към езерото Комо. Австрия, Инсбрук, Алпи и едно незабравимо изживяване през Timmelsjoch High Alpine Road.
Най-запалените автомобилисти със сигурност веднъж в живота си трябва да минат през „Стелвио“ и „Трансфагарашан“. А сега ще им разкажа и за Тимелсйох, високопланинската алпийска връзка между Австрия и Италия в Тирол, за която вероятно малцина в България знаят. Но това не важи и за многото им колеги с Porsche и най-вече тези на две колела, с които имах удоволствието да споделя този рай за автомобилистите на 22 май. А мотористите са толкова много, защото на върха на прохода има много красив моторджийски музей, най-високо разположеният мотоциклетен музей. На площ от 4500 кв. м са изложени над 500 мотоциклета от над 150 производителя. Посещението му струва 15 евро на възрастен.
А удоволствието да минеш през прохода Timmelsjoch струва 20 евро. В гайда пише, че минаването през него е възможно от юни, но ние го направихме на 22 май. С отворен гюрук, покрай няколкометрови преспи, срязани сякаш с нож. В действителност през зимата проходът е затворен, защото преспите надхвърлят на места и 10 метра. Когато стане възможно, излизат специалните машини и за няколко седмици изчистват асфалта до сухо, за да може автомобилистите да му се порадват.
Проходът достига до 2474 м, максималният наклон е 13 метра, а S-ките са точно 30. Сняг навсякъде около теб, отворен гюрук и... къс ръкав. Изживяване, което ще остане в съзнанието ми винаги. Маршрут, по който MINI по традиция се чувства в свои води, защото историята на марката е свързана с прецизното пътно поведение, с прецизното и бързо описване на завоите.
Ние карахме бавно, наслаждавайки се на гледките, които не очакваш да видиш на прага на лятото. Да минеш през тунел, който от двете му страни има огромни железни врати, които оставят впечатлението, че влизаш в Мория, в земята на джуджетата от Средната земя. Изживяване, което препоръчвам на всички, които обичат да пътуват и да шофират.
И ако MINI Cooper нямаше как да ме изненада в подобни условия, освен че ми предостави чудесната възможност да изпитам тези усещания, истинската изненада дойде от поведението му на магистралата. Защото никой не може да свърже кола с твърдо окачване и 4-метрова дължина с възможността да се въртят хиляди ненапрягащи километри. Това ме изненада най-много в новото кабрио на MINI.
Да, побира само два бизнес куфара и мекият покрив вдига шума в купето при по-висока скорост, но навъртането на километраж не идва с умора, напротив. Разбира се, направих уточнението още в началото: асфалтът в тази част на Европа няма нищо общо с този в България, но въпреки това никога не съм свързвал едно MINI с определението „турер“, но вече мога да направя и това, дори и да не ми повярвате.
Технически характеристики
MINI Cooper S Cabrio
Размери
Дължина, мм: 3879
Широчина, мм: 1744
Височина, мм: 1431
Междуосие, мм: 2495
Маса, кг: около 1455
Двигател
Тип: 4-цилиндров, турбо
Работен обем, куб. см: 1998
Макс. мощност, к.с. при об/мин.: 204 при 5000-6500
Макс. въртящ момент, Нм при об/мин.: 300 при 1450-4500
Динамика
Макс. скорост, км/ч: 200
Ускорение 0-100 км/ч, сек: 6,9
Среден разход, л/100 км: 6,5 – 6,9
Вредни емисии СО2, г/км: 148 - 150
Базова цена на модификацията, лв. с ДДС: 71 300
Още тестове на най-новите модели на българския пазар може да намерите на CarMarket.bg
Добави ни в предпочитани източници в Google
