Mercedes-AMG C43 Coupe е липсващото звено (тест драйв)

С ам се улавям, че в последно време вниманието ми се привлича в по-голяма степен от новините, свързани с електромобили, батерии, ток, електролит, киловатчасове… Успокоявам се с това, че вероятно е нормално, тъй като всичко това е свързано с бъдещето на автомобила. Но и се упреквам, защото за мен настоящето и миналото на автомобила ми изглеждат много по-вълнуващи и емоционални, отколкото се очертават да са автомобилите на бъдещето. Затова ще ви разкажа с огромна доза ентусиазъм и възклицания за една машина, която е типичен представител на т. нар. old school школа.

ВИЖТЕ AMG C43 COUPE В ПЪЛНИЯ МУ БЛЯСЪК

Зад волана на Mercedes-AMG C43 Coupe

14 снимки

Наричам го „липсващото звено”, но този V6 с две турбини и 390 ”коня” правят C43 Coupe нещо повече от връзка между две различни ценности. Той е истински автомобил от старата школа, такъв, за който след няколко години ще си спомняме с носталгия.

Първото впечатление е най-важното. Затова Mercedes-AMG C43 4MATIC Coupe вади на преден план радиаторната решетка Twin Blade. Отзад автомобилът изглежда още по-мощен с интегрирания дифузьор и двете двойки кръгли ауспухови накрайника, като картинката се допълва от новите алуминиеви джанти. Макар и мощен като излъчване, у C43 не се открива онази безпардонност на C63, чийто задни колесни арки излизат половин педя встрани на купето, за да няма никакво съмнение за способностите на V8 модела в семейството на C-Class.

Интериорът е класика. Липсва вече повсеместно вгражданата MBUX (и разработена в България) инфотейнмънт система. В този случай това е плюс, а не минус, защото зад волана на този автомобил можеш да се забавляваш по традиционния начин, а не да си играеш с всевъзможни технологии и настройки, говорейки си със системата, която много често не те разбира и това води до забавни моменти.

Mazda 3 е различният образец за подражание (тест-драйв)

VW T-Cross: Polo(во) съзряване (тест драйв)

Не, зад този нов, дебел и перфектно пасващ ти волан е позициониран дигитален 12,3-инчове приборен дисплей, но с класическа конфигурация на уредите, а „мерникът” в оборотомера за отчитане на страничното ускорение навява спомени от вече далечното ми минало с Call of Duty. На разположение е и режимът Supersport, при който оборотомерът застава в центъра на таблото (a la Porsche) и се използват ярко жълт и червен цвят, за да се подсили още повече спортното усещане.

Иначе широката централна конзола с трите кръгли вентилационни отвора изглежда страхотно, а седалките са дълбоки (малко твърдички) и с отлична странична опора.

Последната е от изключително значение, когато човек реши да вземе повече от огромния потенциал, с който разполага 3,0-литровият V6-битурбодвигател с мощност 390 к.с. и 520 Нм. Тези параметри говорят за сериозен капацитет, дори прекалено сериозен. Разпределението на въртящия момент е калибрирано така, че 69% от тези 520 нютон метра се пренасят към задните колела (на които все още няма диференциал с ограничено приплъзване), което звучи доста обещаващо.

Mercedes-Benz GLC F-Cell: Карахме първия в света водороден хибрид (тест драйв)

Infiniti Q50 Hybrid е на легален допинг (тест драйв)

Шасито е отлично балансирано, безкрайно толерантно на резки промени в траекторията и сравнително меко за автомобил от този калибър, които характеристики превръщат купето по-скоро в чудесен гранд турер, а не толкова в супер спортен автомобил.

Това може да огорчи най-страстните водачи, тъй като големият въртящ момент към задните колела предполага малко по-игрива задница. В този случай това липсва, тъй като огромното сцепление е почти трудно да се разруши, дори и целенасочено да се опитвате да го направите, което води до изключителна скорост на изхода от завоя. На мен това ми се нрави повече, тъй като игривата задница е предпоставка за забавление на писта, докато на пътя предпочитам колелата да копаят асфалта.

Последното е образно казано, но с 19-ки run flat е по-скоро проклятие, отколкото удоволствие, защото трябва постоянно да си нащрек за всяка дупка. Същото се отнася и за случаите, когато решиш да превключиш в режим Sport или Sport+. Това правех единствено, за да задоволя егото си с дълбокия гърлен звук на двигателя и припукването от четирите ауспуха, когато се свалят обороти и предавки. Те са девет на брой и се сменят доста плавно, като изключа само по-дългото задържане на първа. А ходовата част AMG RIDE CONTROL с адаптивно променливо демпфериране в три степени позволява оптимален диапазон между комфортно и динамично усещане по време на шофирането.

Трябва да призная, че през по-голямата част от времето шофирах в режим Comfort, тъй като на половината път бях с детето ми, а в останалата част ме бе обзела умората, която обикновено с появява след обилен обяд. „Ластици” от 0 до 100 км/ч за 4,7 секунди не съм правил, но за мен много по-впечатляващо бе междинното ускорение и параметър, който не би следвало да коментирам в автомобил, чиято мощност е 390 к.с. Но няма как да не отбележа факта, че слязох под заводския параметър за среден разход на гориво, както сами може да видите на снимката: 9,2 л/100 км. За кола, която е неочаквано тежка за габаритите си (над 1800 кг), подобен параметър е наистина впечатляващ, което важи и по-голямата част от основните й характеристики.

Kia Proceed разчупва стереотипите в скучния комби сегмент (тест драйв)

BMW X3 M40i е мехлем за сетивата (тест драйв)

Mercedes-AMG C63 S Coupe e образецът за т. нар. модерен европейския muscle car. Бърз е. Шумен е. И е нагъл. Но любимите ни и анатемосани V8 модели, предлагащи гореизброеното, допълнено с травмиращо гърба и партерната част на гърба пътно удоволствие не са за всеки, или за всеки ден.

Затова AMG дава това входно ниво за начинаещи – под формата на AMG C43 Coupe – което предлага по-изтънчен и спокоен характер през 90% от времето, но с достатъчно мощност и динамика, които да оправдаят емблемата и да задоволят и най-взискателните автомобилни ентусиасти, когато пожелаят това.