Ч ингис хан е една от най-влиятелните и противоречиви фигури в световната история. От една страна той е пълководец и завоевател, чиито походи според различни оценки са довели до смъртта на до 40 милиона души: става дума както за преките жертви на монголските нашествия, така и за косвените - смъртни случаи вследствие на глад, епидемии, разрушена инфраструктура и траен упадък на регионите. От друга страна Чингис хан е и далновиден политически мислител, създал най-голямата континентална империя в човешката история. Основателят на Монголската империя умира преди почти осем века - през 1227 година, съобщава Deutsche Welle.
Колко бързо могат да изчезнат империите
"Епохата на Чингис хан или т.нар. "Монголски век" нагледно показва колко бързо могат да се сринат установени структури, колко бързо могат да изчезнат от картата огромни империи, а световният ред да бъде променен радикално", казва за ДВ германският археолог Матиас Вемхоф.
Според Вемхоф безпрецедентното влияние на харизматичния лидер върху света напомня на съвременните ярки личности, които предизвикват резки и непредсказуеми обществени промени. "Въпросът винаги е бил дали световната политика се определя от отделни хора или по-скоро от групи и политико-социологически процеси." В този случай отговорът е очевиден, смята Венхоф и обяснява: "Ако Чингис хан не беше съществувал, ходът на световната история щеше да бъде съвсем друг. Твърде голяма част от световната история е свързана именно с неговата личност".
Основател на най-голямата империя в историята
Чингис хан се ражда под името Темуджин през 1162 година. Баща му, монголският вожд Есугей умира, докато синът му е още дете. Племето оставя семейството без подкрепа. За да укрепи положението си в семейството, Темуджин още като юноша убива доведения си брат Бектер.
Благодарение на своята харизма той успява да създаде съюзи и да привлече поддръжници, които му помагат да стане единственият владетел на монголската степ. През 1206 година той официално приема титлата Чингис хан.
В разцвета на могъществото си Монголската империя се простира на около 24 милиона квадратни километра - от Китай и Корея до части от Източна Европа и Близкия Изток, обхващайки цели 16 процента от земната суша.
Вемхоф изброява различните нововъведения от управлението на Чингис хан. На първо място владетелят реформира военното дело: командирите получават повишение заради способностите, дисциплината и верността си, а не благодарение на аристократичния си произход или племенните връзки. Войските са организирани на десетичния принцип: подразделения по 10, 100, 1000 и 10 000 души.
"Монголски мир"
За Чингис хан се предполага, че не е можел да пише, но е съдействал за създаването на първата писменост за монголския език, което позволява да се изгради държавна бюрокрация, да се води отчет за населението и данъците, да се фиксират укази, да се произнасят съдебни решения и да се извършва дипломатическа дейност. Създадено е и законодателство, което заменя разнородните племенни обичаи с единна правна система.
Търговията е улеснена благодарение на въвеждането на хартиените пари. Освен това в цялата Монголска империя е установена политика на религиозна свобода, която позволява всекиму да изповядва избраната вяра без държавна принуда.
До появата на Монголската империя Пътят на коприната е бил раздробен заради местни конфликти и високи данъци. Монголското ръководство обединява целия маршрут под една власт, което прави далечните пътувания много по-безопасни. Монголската империя влиза в историята като период на относителна политическа стабилност, икономически растеж и културен обмен, наричан от изследователите "Pax Mongolica" ("Монголски мир").
Но както подчертава Вемхоф, "всичко това е съпроводено от невероятна жестокост. Милиони хора стават жертва на монголите. Масовите екзекуции и насилието над жени придобиват мащаби, каквито светът не е виждал дотогава".
"Последствията се усещат и до днес"
Една битка, до която се стига след смъртта на Чингис хан - в Легница в днешна Полша, само на 260 километра от Берлин, се смята за един от най-ярките примери за ефективността и жестокостта на монголската военна машина.
"Там се появяват изключително бързите и маневрени монголи на малки коне, с леки доспехи и с шлемове с открити лица, въоръжени с лъкове и способни да изстрелват по 20 и повече стрели в минута", разказва Вемхоф. Европейските рицари, сковани в тежките си доспехи и яхнали едри бойни коне, остават без шансове срещу такъв противник. "Когато ги връхлитала градушката от стрели, конете рано или късно падали, а рицарите се оказвали на земята, лежащи по гръб като майски бръмбари. Тези два начина за водене на война просто не са съответствали един на друг", допълва експертът.
Западните походи на монголите променят историческите центрове на властта до такава степен, че последствията се усещат в световната политика и до днес. Така например след монголското нашествие срещу Киевска Рус, една от най-големите средновековни източнославянски държави, нейната процъфтяваща столица Киев се превръща в почти обезлюдени руини. А Москва с течение на времето става важен регионален център на властта, за което, наред с другото, допринасят и отношенията ѝ с монголските владетели.
"В западноевропейската колективна памет монголското нашествие практически не играе никаква роля - то е по-скоро исторически епизод. Но в Източна Европа монголските завоевания променят абсолютно всичко. Последствията се усещат и до днес", казва Вемхоф.
