К оралите може да изглеждат неподвижни, но някои видове са способни на изненадващи движения, които не са ограничени до реене във вода. В ново изследване е установено, че гъбеният корал Cycloseris cyclolites активно се придвижва към светлина, което разкрива, че тези организми са били подценявани.
"Не всички корали са прикрепени към субстрата; някои са самотни и свободно живеещи, което им позволява да мигрират към предпочитани местообитания", коментира д-р Брет Луис, първият автор на изследването. "Въпреки това, начинът на живот на тези подвижни корали, включително как се движат и навигират по време на миграция, остава до голяма степен неясен."
Коралите C. cyclolites обикновено са малки, като най-големите екземпляри достигат едва 9 сантиметра. По-младите корали започват живота си прикрепени към твърди субстрати, но с времето се придвижват към по-дълбоки води. Смята се, че свободно живеещите гъбени корали се движат по няколко начина: чрез вълновото течение, като "пътуват на стоп" върху други организми или чрез активни движения, използвайки процес на надуване и свиване на тъканите си.
Екипът от учени се фокусирал и върху реакцията на коралите към различни светлинни стимули. В дълбоките води синята светлина доминира, затова изследователите проучили как коралите реагират на синя и бяла светлина, за да определят предпочитанията им.
За експеримента били създадени специални аквариуми със затъмнени покрития, за да се изолира влиянието на светлината. Камери със запис на интервали улавяли движенията на коралите за период от 24 часа. Проведени били 16 експеримента: шест със синя светлина, седем с бяла светлина и три с комбинирани източници. Движението на коралите било проследено чрез измерване на началната и крайната позиция на устата им.
Резултатите показали, че 86,7% от коралите се придвижват към синя светлина, докато само 13,3% предпочитат бяла. При комбинираната светлина всички корали се насочвали изключително към синия източник, избягвайки бялата светлина. Движението им било периодично: коралите редували импулсни движения със спокойни паузи.
Тези движения се постигали чрез надуване на тъканите в основата на корала, което създавало повдигане. Коралите също така използвали вентралното си стъпало и манипулирали тъканите си със свиващи и усукващи движения, за да се задвижат напред. Учените нарекли този механизъм "координирано импулсно придвижване с инфлация", наподобяващо скачащо движение. След всеки "скок" коралите се връщали към обичайния си размер.
Освен активните движения, коралите също така били повлияни от водния поток, но посоката им не съответствала на ориентацията на светлината.
Тези нови открития за движението и предпочитанията на C. cyclolites към синя светлина могат да се окажат полезни в усилията за възстановяване на кораловите рифове, засегнати от избелването и климатичните промени.
"Разбирането на техните стратегии за движение може да помогне на учените да предскажат как мигриращите корали могат да се адаптират към промените в околната среда", обяснява д-р Луис. "С нарастващото въздействие на климатичните промени, колкото по-бързо коралите мигрират, толкова по-големи са шансовете им за оцеляване."
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
