А мериканската космическа агенция НАСА наблюдава астероид с размерите на самолет, който се очаква да премине покрай Земята на 18 юни със скорост от около 14 100 километра в час.
НАСА следи обект, обозначен като 2003 LN6, който според данни на Лабораторията за реактивно движение (JPL) на агенцията ще премине в близост до Земята в четвъртък на разстояние от около 880 000 мили (приблизително 1,4 милиона километра).
Космическата скала е с приблизителен диаметър между 98 и 223 фута (около 30 до 68 метра) и е класифицирана като астероид с размерите на малък самолет.
- Къде се намира астероидът в момента
Астероидът 2003 LN6 в момента се намира в съзвездието Лира, на приблизително 1 481 400,6 километра от Земята към момента на публикуване. Според изчисленията, неговите координати са право изкачване 18h 27m 16s и деклинация +44° 39′ 01″. Очаква се той да премине най-близката си точка в 01:11 UTC, достигайки максимална височина от 77,5° над хоризонта.
НАСА: Астероид с "размерите на сграда" се приближава до Земята
- Има ли риск за Земята
Посланикът на НАСА Тони Райс, експерт по информационна сигурност и специалист по данни, заяви пред Newsweek, че близките преминавания на астероиди край Земята са изключително често явление. Само през юни са регистрирани няколко подобни прелитания, обекти, обозначени като 2026 LS1 и 2026 LX, са преминали на разстояние под една лунна дистанция, а 2026 LB, на около 3,7 лунни разстояния.
Според данни на НАСА, малки астероиди с размер до около 30 фута навлизат в земната атмосфера приблизително веднъж на 10 години. Подобни събития обикновено водят до ярка огнена топка и силен звуков удар, като понякога могат да счупят прозорци, но рядко причиняват сериозни щети.
По-големи астероиди с размер над 500 фута могат да причинят разрушения в мащаб на градове или региони в зависимост от мястото на удара, но такива обекти падат на Земята приблизително веднъж на 20 000 години, посочва НАСА.
Астероиди, способни да причинят глобална катастрофа, са с размер над 3 000 фута и статистически удрят Земята приблизително веднъж на 700 000 години.
Центърът за изследване на обекти, близки до Земята (CNEOS) към НАСА следи обекти, намиращи се в радиус до 30 милиона мили, като особено внимателно наблюдава тези в рамките на около 5 милиона мили. Агенцията също така разработва методи за отклоняване на потенциално опасни космически тела.
- Може ли да се направи нещо при заплаха от астероид
През 2022 г. мисията DART на НАСА умишлено се сблъска с астероида Диморфос и успешно промени неговата орбита, съкращавайки я с 33 минути. Макар Диморфос да не представляваше заплаха за Земята, експериментът доказа, че отклоняването на астероиди е възможна стратегия за планетарна защита.
НАСА в момента разработва и мисията NEO Surveyor, космическа обсерватория, която се очаква да бъде изстреляна през 2027 г. и която ще има за цел да открива потенциално опасни астероиди и комети по-рано и с по-висока точност.
Според Тони Райс учените могат да предсказват траекториите на близкоземните астероиди с много висока прецизност.
„Астрономи от целия свят предоставят наблюдения, които се използват за изчисляване на траекторията“, каза той.
"NASA Tracking 130ft Plane-Sized Asteroid Approaching Earth Tomorrow" - Newsweek #SmartNews https://t.co/hRGBhEoGlD
— Daniel (@SouthernDan24) June 17, 2026
- Какво представлява астероидът?
Астероидът е сравнително малко, неактивно скалисто небесно тяло, което обикаля около Слънцето по собствена орбита. Астероидите се различават от кометите главно по своя състав, тъй като им липсват характерните за кометите ледени обвивки, които образуват опашка при приближаване до Слънцето. Повечето от тези обекти са остатъци от формирането на Слънчевата система, натрупали се в ранен етап от нейната еволюция.
По-голямата част от астероидите в Слънчевата система се намират в т.нар. „Астероиден пояс“, разположен между орбитите на планетите Марс и Юпитер. Те варират значително по размер – от малки скали с диаметър едва няколко метра до огромни тела като планетата джудже Церера, чийто диаметър достига близо 950 километра. По своя състав астероидите се класифицират основно в три типа: въглеродни (C-тип), които са тъмни и богати на органични съединения; силикатни (S-тип), съставени предимно от каменни материали; и метални (M-тип), съдържащи предимно желязо и никел.
Историята на откриването на астероидите започва в началото на XIX век. През 1801 година италианският астроном Джузепе Пиаци открива Церера, което поставя началото на системните наблюдения в тази област. С развитието на технологиите броят на известните астероиди нараства експоненциално, като съвременните телескопи позволяват проследяването на стотици хиляди от тези тела.
Научното значение на астероидите е огромно, тъй като те носят информация за химическия състав и условията, съществували по време на зараждането на планетите преди около 4,6 милиарда години. В съвременната епоха те са обект на повишено внимание и поради потенциалния риск от сблъсък със Земята. Астероиди, чиито орбити се пресичат с земната, се класифицират като „близки до Земята обекти“ (NEO). Астрономическите общности по света активно работят по системи за ранно предупреждение и проекти за отклоняване на потенциално опасни астероиди, за да се гарантира планетарната сигурност.Освен като заплаха, астероидите се разглеждат и като ресурс. Поради наличието на благородни метали и други суровини на тяхната повърхност, концепцията за добив на полезни изкопаеми в Космоса постепенно се превръща от научна фантастика в сфера на технологични изследвания. Космически мисии като „OSIRIS-REx“ и „Hayabusa2“ успешно достигнаха до такива обекти, събраха проби от повърхността им и ги доставиха на Земята за детайлен лабораторен анализ, отваряйки нова страница в разбирането ни за произхода на живота и ресурсите в Космоса.
