П реживяванията, близки до смъртта, може да се окажат по-често срещани, отколкото се смяташе досега. На някои хора просто им е нужна малко помощ, за да си спомнят.
Проучванията показват, че около 10 до 12% от хората, които се доближават до смъртта заради сърдечен арест или тежко увредена нервна функция, пазят спомени за преживяване, близко до смъртта. Това е сравнително малък процент, но какво ако тази статистика не е съвсем точна? Възможно ли е останалите просто да не си спомнят?
Именно този въпрос разглежда изумително проучване на случай от 2024 г., публикувано в списание EXPLORE. То описва преживяванията на жена, получила сърдечен арест по време на раждане.
След възстановяването си тя потърсила услугите на терапевт по хипнотична регресия, за да се опита да разбере странните предчувствия, които е имала преди раждането на детето си. Това, което тези сесии разкрили обаче, повдигнало още повече въпроси.
Смущаващо предчувствие
Пациентката забеременява през 2012 г. и по време на преглед при рентгенолог научава за възникнало усложнение. Тя имала пълно разположение на плацентата върху цервикалния канал (плацента превия), при което плацентата блокира шийката на матката.
Рентгенологът й избрал консервативно поведение, за да види дали тя няма да се измести сама, но предупредил, че ако това не стане, ще се наложи цезарово сечение.
Докато проучвала състоянието си у дома, пациентката изпитала това, което описва като предчувствие. Сякаш гледала филм на компютърния си екран, тя видяла себе си на операционната маса, докато лекарите работят върху нея.
Тя виждала как съпругът й държи новородения им син, докато на пода се събира кръв, докато не станала напълно сигурна, че е мъртва. „Не бях сигурна защо виждам това, но веднага усетих, че визията е истинска“, казва тя.
Предчувствията продължили, което я накарало да вярва, че развива плацента акрета – състояние, при което плацентата прираства към матката и изисква хистеректомия. Поради това тя потърсила съвет от медицинския си екип и въпреки първоначалната им съпротива относно автентичността на тези прозрения, те маркирали досието ѝ, за да се уверят, че са осигурени допълнително количество кръв и реанимационна количка като част от план Б за раждането.
Няколко дни преди планираното цезарово сечение пациентката била откарана по спешност в болница с кървене и приета за раждане. Тя получила амниотична течна емболия, която довела до усложнения със съсирването на кръвта и предизвикала масивен кръвоизлив.
Точно както подсказвало предчувствието ѝ, тя наистина развила плацента акрета и се наложила хистеректомия. Били ѝ прелети 60 единици кръв и била поставена в медикаментозна кома, но по-късно се възстановила и се събрала с новородения си син.
Възпроизвеждане на събитията с изненадваща точност
Пациентката се свързала с терапевт по хипнотична регресия, за да се опита да осмисли предчувствията си, водена от страх, че те могат да се повторят. В продължение на няколко сесии тя успяла да види себе си в операционната зала и си спомнила изключително специфични детайли, за които човек в нейното състояние не би трябвало да знае.
Тя решила да се опита да потвърди тези подробности, затова занесла записите от хипнотичните сесии в болницата. Това, което споделила с медицинския екип, ги трогнало до сълзи, тъй като наблюденията ѝ съвпадали напълно с реалността.
Сред тях било разкритието, че докато познат лекар поставял дихателната ѝ тръба и повтарял „това не може да се случва, това не може да се случва“, бебето всъщност било изродено от различен лекар, а не от този, когото е очаквала.
Спомените включвали също как гръдният ѝ кош се повдигал от леглото малко преди да настъпи сърдечният арест, както и че губела толкова много кръв, че медиците се нуждаели от втори дренаж.
Тя помнела с точност коя медицинска сестра е започнала гръдните компресии, че сестрата, която е натиснала бутона за спешно повикване, е била брюнетка, и че в операционната е имало две реанимационни колички вместо една, като лекарите потвърдили, че това е било така, защото първата количка се е повредила.
„Когато тя описваше какво е видяла извън тялото си, какво е наблюдавала от екипа и разговора, който се е водил, нямаше никакъв начин да чуе това в нейното състояние“, казва акушер-гинекологът на пациентката.
„Това направо ме смая. Искам да кажа, че се трогнах до сълзи. Това наистина отвори съзнанието ми... Но няма как да се отрече това, което тя описа, докато преминаваше през всичко това“, добави лекарят.
По-често срещано от очакваното
Спомените на пациентката били толкова смразяващо точни, че когато се върнала в отделението, за да отпразнува първия рожден ден на сина си, една от медицинските сестри се приближила към нея с думите: „Вероятно не ме помните, но...“, а тя отговорила: „Вие бяхте тази, която ми счупи ребрата!“. Това била именно сестрата, която ѝ бе правила гръдните компресии.
Това проучване представлява единичен случай – аналог на отделен епизод, който не може да се обобщи за преживяванията на всички хора, претърпели сърдечен арест. Авторът на изследването обаче посочва, че то предоставя доказателства за това, че преживяванията, близки до смъртта, може да са по-често срещани, отколкото осъзнаваме, но просто някои хора се нуждаят от малко помощ, за да си ги спомнят.
Разбирането на това как точно някой на прага на смъртта може да е наясно с толкова много неща, случващи се около него, е нещо, с което науката все още се опитва да се справи. Проучванията обаче откриват любопитни съвпадения и последователности между хората, които са оцелели, за да разкажат за своята „смърт“.
Добави ни в предпочитани източници в Google
