- Западното крайбрежие на Ирландия е едно от най-добрите места в света за наблюдение на гигантски акули, които всяка година идват близо до брега, за да се хранят с планктон и по-късно да се чифтосват.
- Видът е застрашен, но популацията край Ирландия постепенно се възстановява след десетилетия на масов лов. От 2022 г. гигантската акула е под строга законова защита, а туристическите турове следват правила, които не позволяват безпокоенето на животните.
- Срещата с гигантските акули е уникално преживяване, като при благоприятни условия посетителите могат да ги наблюдават отблизо от лодка или дори от брега, заедно с делфини, тюлени и други морски обитатели.
Гигантските акули (basking sharks) са сред най-големите и най-трудно забележими риби в света. Но край западното крайбрежие на Ирландия тези кротки морски гиганти плуват толкова близо до брега, че човек почти може да ги докосне.4
Ето какво разказва в своя материал за BBC журналистът Камил Бери - история за близката среща с гигантските акули край бреговете на Ирландия:
Всяка година новината за появата им бързо се разпространява по крайбрежието на Ирландия. Въпреки че повече от десетилетие посещавах местата им за размножаване в графство Мейо, никога не бях виждал такава акула, докато не се озовах на ветровит хълм на остров Акил.
Прикривайки очите си от силното слънце, проследих кристално сините води отвъд плажа Кийм и забелязах две гигантски акули, които лениво плуваха съвсем близо до брега под величествените скали. Още в мига, в който ги видях как се плъзгат през залива, разбрах, че трябва да ги наблюдавам отблизо.
Седмица по-късно вече се надвесвах над борда на лодка, която бавно спря двигателя. Стиснал здраво парапета, се наведох напред в очакване на среща лице в лице, или по-скоро лице срещу перка, с една от най-големите и най-загадъчни акули на планетата.
- Ирландия - едно от най-добрите места в света за наблюдение
Всяка година от април до началото на юли, а след това отново през август и септември, стотици застрашени гигантски акули пристигат по западното и югозападното крайбрежие на Ирландия. Те се хранят с копеподи и огромни цъфтежи на планктон, които могат да бъдат засечени дори от сателити.
Всъщност районът от залива Донегол до графство Корк вероятно е най-доброто място в света за наблюдение на тези акули. Те навлизат в плитките крайбрежни заливи толкова близо до сушата, че човек почти може да ги докосне.
Според д-р Челси Грей от Ирландската група за изучаване на гигантските акули (Irish Basking Shark Group - ISBG), „гигантските акули са истински граждани на света“.
„Те обитават студените води от Шотландия до Нова Зеландия, но Ирландия е наистина уникална, защото тук идват толкова близо до брега“, обяснява тя.
- Вторите по големина риби на Земята
Гигантската акула е втората по размер риба в света и една от едва трите известни акули, които се хранят чрез филтриране на планктон.
Макар да е по-близък родственик на голямата бяла акула, отколкото на китовата акула, тези бавно движещи се гиганти могат да достигнат дължина до 10 метра.
Името им идва от навика да плуват по повърхността на океана, докато филтрират зоопланктон, създавайки впечатлението, че се припичат на слънце. Именно затова местното им име на ирландски език е liamhán gréine - „слънчева риба“.
Плиткият континентален шелф около Ирландия привлича огромни количества планктон непосредствено до плажовете, което превръща острова в истински рай за любителите на морската природа.
- Завръщане от ръба на изчезването
Гигантските акули от векове посещават ирландските води.
През 50-те и 60-те години на XX век остров Акил е бил най-големият център в света за улов и преработка на този вид. Черните дробове на акулите, които могат да тежат до един тон, са били използвани за производство на масло, влагано в козметиката, индустриалните смазочни материали и различни лечебни средства. Перките им също са били високо ценени за приготвянето на супа от акула.
Освен в Ирландия, гигантските акули са били масово ловувани от рибари от Норвегия, Япония, Канада и други държави.
В резултат на това към края на XX век видът е бил доведен почти до изчезване.
Днес, повече от 40 години след последния уловен екземпляр край Ирландия през 1984 г., броят на акулите и наблюденията им около острова се увеличават.
В световен мащаб обаче положението остава тревожно. През 2018 г. гигантската акула беше включена в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN).
Благодарение на впечатляващото си крайбрежие и богатия морски свят Ирландия се превърна в популярна туристическа дестинация още през 1991 г., когато стана първото официално признато убежище за китове и делфини в Европа.
С постепенното възстановяване на популацията през последните десетилетия наблюдението на гигантски акули се превърна от нишово занимание в едно от най-запомнящите се преживявания за посетителите.
- Среща с морски гигант
Въпреки майското слънце във въздуха се усеща силен вятър, когато групата ни отплава с лодките на Blacksod Sea Safari край полуостров Мълет.
Докато се отдалечаваме от брега, внимателно оглеждам морето.
Ята делфини скачат между вълните.
Северни олуши се стрелкат към водата в търсене на риба.
Понякога тук могат да се видят и малки китове минке, но този ден нямахме такъв късмет.
Аз обаче очаквах нещо друго, характерната сива перка.
И този път късметът беше на наша страна.
Когато капитанът изключи двигателя и остави лодката да се носи свободно, всичко зависеше от самата акула.
Според правилата хората не приближават животното, чакат то само да реши дали да се приближи.
Изведнъж върху лазурната вода се появи тъмносив силует.
Акулата премина на около девет метра от лодката.
Опашката ѝ бавно се движеше наляво и надясно, докато спокойно продължаваше по пътя си.
Дълга приблизително седем метра, тя изглеждаше напълно безразлична към нашето присъствие.
Трудно е човек да повярва, че същество с такива размери оцелява, хранейки се с организми, които човешкото око почти не може да види.
Никога преди не бях виждал подобно нещо.
- Строга защита
От 2022 г. гигантската акула е включена в Закона за дивата природа на Ирландия и е единственият вид риба в страната, за който е незаконно да бъде ловуван, нараняван или обезпокояван в районите за хранене и размножаване.
Учени и природозащитници, сред които и експертите от ISBG, работят за превръщането на правилата за наблюдение в законово задължителен кодекс.
Това означава, че туристическите лодки трябва да спазват строги изисквания.
Съгласно препоръчителния кодекс плавателните съдове не трябва да се приближават до акулите и са длъжни да превключват двигателите на неутрална предавка, когато се намират на по-малко от 50 метра от тях.
„Нашият приоритет е да не безпокоим животните“, казва Пади Бърн, собственик и капитан на Sliabh Liag Boat Trips, която организира екскурзии край скалите Слийв Лийг в графство Донегол.
„Стоим достатъчно далеч и им позволяваме сами да дойдат при нас. Ако безопасно пресечем пътя им, понякога се приближават, оглеждат ни и продължават нататък. Те са диви животни, а ние сме привилегировани, че можем да ги наблюдаваме“, казва Бърн.
- Как да планирате посещението си
Гигантските акули обикновено се появяват край бреговете на Ирландия през април и се хранят до юни, след което следват планктонните маси на север.
През август и септември те отново се завръщат в ирландските води, за да се чифтосват.
По западното и югозападното крайбрежие работят множество компании, които организират безопасни и етични турове за наблюдение на акулите, сред които Achill Seascape Boat Tours, Blacksod Sea Safari, Blasket Island Eco Marine Tours, Dingle Dolphin Boat Tours и Sliabh Liag Boat Trips.
Появата на акулите никога не е гарантирана, но дори без среща с тях посетителите често виждат тюлени, делфини, морски птици и понякога малки китове минке.
За щастливците, които успеят да видят гигантските акули, преживяването остава незабравимо.
„Видяхме малка гигантска акула още преди да напуснем първия залив“, разказва Изи Шарп от остров Ман.
Израснала с възможността да наблюдава акулите край родния си бряг, тя признава, че разходката с Blasket Islands Eco Marine Tours в графство Кери е надминала всички очаквания.
„На връщане изведнъж се появиха стотици гигантски акули. Накъдето и да погледнеш, виждаш как изплуват на повърхността. Беше невероятно“ , казва Шарп.
Редовната посетителка на остров Акил Хейзъл Кийгън също си спомня незабравимата си среща.
„Те просто започнаха да плуват около лодката. Виждахме съвсем ясно бялата вътрешност на устите им. Постоянно минаваха под нас. Едва тогава осъзнах колко огромни са всъщност“, посочва Изи Шарп.
Лора Браун винаги е мечтала да види гигантските акули и довела семейството си на остров Акил с надеждата да зърнат поне една.
По време на морската разходка не видели нито една и останали силно разочаровани.
„В последния ни ден беше прекрасно слънчево време и решихме за последен път да отидем до залива Кийм. Погледнахме надолу към водата и там плуваха между шест и осем гигантски акули. Синът ми, негов приятел и аз веднага влязохме във водата със SUP дъската. Те плуваха под нас и около нас. Беше истинска магия“, казва Шарп.
„Прекарахме остатъка от деня на плажа, просто наблюдавайки ги“, допълва тя.
Срещата ми с гигантската акула отблизо ми даде ново уважение към внушителните размери, силата и красотата на тези великолепни създания. Мога само да се надявам, че някой ден отново ще се срещнем тук, край бреговете на Ирландия.
