П о мразовитите, заснежени улици на Ленинград семействата пренасяха мъртви роднини – почти мумифицирани от бруталните температури от -43 градуса по Целзий – надолу по стълбите на тъмни жилищни блокове. Някои забелязаха колко леки бяха тези трупове, съсипани от глад, докато ги натоварваха на шейни и ги влачеха по пътя като торби за боклук към пунктовете за масово събиране.
Гладуващите гробари нямаха силата да разбият замръзналата зимна земя и затова механичните копачи създаваха огромни зеещи ями, места за настаняване на хиляди анонимни трупове. Имаше толкова много смъртни случаи из целия град за няколко седмици, че мъртвите трябваше да се редят на опашка, за да бъдат погребани, телата им бяха подредени като трупи.
Едно такова тяло беше това на красива, достолепна жена на около 30 години. Предполагаше се, че тя, както много други, е умряла от глад. Името ѝ беше Мария Ивановна Шеломова Путина – майката на Владимир Путин.
Vladimir Putin at the age of 5 with his mom Maria Ivanova in July 1958. pic.twitter.com/mgEMQG7qYZ
— Historic Hub (@HistoricHub) April 22, 2023
И все пак – според един разказ – на тази тиха улица с високи терасовидни жилищни сгради от XIX в., под тъмно индигово небе, съседите чуха най-слабите стонове, идващи от мъртвите. Чифт обувки, стърчащи от купчината неподвижна плът, бяха забелязани да потрепват. Като по чудо, след като оцелява с гладни дажби в продължение на месеци,
майката на Путин не е мъртва и съседите я измъкват от околните тела.
Мария Путина беше една от късметлиите. Приблизително 1,5 милиона войници и цивилни загинаха в адския апокалипсис, който беше обсадата на Ленинград – най-убийствената блокада в историята.
Тази обсада от Втората световна война, продължила около 900 дни, от 1941 до 1944 г., илюстрира колко издръжливо може да бъде човечеството, когато е изправено пред най-мрачните крайности на нужда и страдание. Всъщност за мнозина в града – включително за семейство Путин – това промени разбирането им за самата човешка природа.
И в известен смисъл
призракът на цялото това страдание хвърля сянката си върху Русия и целия свят до ден днешен.
⚡️Rare moment Putin talks about his mother's past:
— SIMPLICIUS Ѱ (@simpatico771) November 26, 2023
💐 Vladimir Putin talks about the strength of his mom Maria, who survived the WWII Leningrad blockade - in which 800,000 civilians were starved to death by fascist invaders.
Another 600,000 soldiers died in the defense of the… pic.twitter.com/YlzpsB9zVA
Просто погледнете кошмарните пейзажи на войната в Украйна, докато войските се бият до смърт за всеки сантиметър територия и мащаба на страданието, което Путин и неговите сили са причинили на цивилното население.
Изпитанието на Ленинград започва седмици след като силите на Хитлер нахлуват в Русия през лятото на 1941 г. Докато трите милиона войници, събрани за операция „Барбароса“, вилнеят из степите на Източна Европа – опожарявайки, осакатявайки и избивайки в движение – стотици хиляди германски войници в група армии „Север“ обградиха гордия, красив град, който сега отново познаваме като Санкт Петербург.
Градът – със своите удивително цветни барокови дворци, църкви със златни куполи и криволичещи канали – е продукт на визията на цар Петър Велики, който го е изсекъл от замръзнали блата на върха на Балтийско море през 1703 г. Той беше предназначен да бъде „прозорецът към Запада“ на Русия. Санкт Петербург скоро става международно известен със своя балет, богата поезия и изящна музика.
Това остава така и след Руската революция от 1917 г., когато е преименуван на Ленинград. И дори през терора на чистките на Сталин през 30-те години на миналия век – когато хиляди невинни бяха изтръгнати от домовете си посред нощ и изпратени в лагери за робски труд или просто убити – имаше също, невероятно, буйна комедия. Майката и бащата на Валдимир Путин, между другото, обичали да ходят на театър в края на 30-те години на миналия век, за да видят много обичания комик в града Аркадий Райкин – единственият човек в Русия с очевидно разрешение да се подиграва на съветските чиновници.
Vladimir Putin with parents in 1985. pic.twitter.com/4htdwGUXCK
— Historic Footage (@historicfootage) October 8, 2024
Но до Втората световна война градът беше и един от центровете на огромната оръжейна индустрия на Съветския съюз: танкове и самолети се сглобяваха в огромни производствени катедрали.
Първоначално Хитлер планира да завладее Ленинград. Но след това решава, че би било по-добре градът – и хората му – просто да бъдат унищожени.
Окупаторите от Вермахта в провинцията, която го заобикаля, прекъсват всички пътища за доставки, които служеха като вени и артерии на Санкт Петербург – пътищата и железопътните линии – като по този начин го изолират от останалата част на Русия. Всяка вечер Луфтвафе започва ужасни бомбени атаки, които опустошават жилищни блокове и фабрики, оставяйки гражданите дезориентирани от безсъние.
Една такава бомбардировка през септември 1941 г. унищожава огромните складове, които държат градските запаси от храни: всичко от тестени изделия до леща и захар. От този момент нататък започва гладът. Тази зима на глад – все още отбелязвана от града и Владимир Путин всяка година с огромни церемонии – остава невъзможна за осмисляне.
С настъпването на мрачните декемврийски дни през 1941 г. са въведени ежедневните дажби, които включват тежък черен хляб: малко повече от шепа за работниците във фабриките, по-малко за останалите граждани. Тези дажби намаляваха с напредването на седмиците – някои получаваха порция с размера на карта за игра, с която да изкарат 24 часа.
Rare HD colorized footage from the siege of Leningrad. Workers and peasants of the Soviet Union defended the city for 872 days, from September 8, 1941, to January 27, 1944, and defeated the German and Finnish demons. pic.twitter.com/NK6SxqFSYc
— WW2 The Eastern Front (@ShoahUkraine) December 23, 2024
За да осигурят тази малка дневна дажба, гражданите трябваше да започнат да се редят на опашка в пекарните в 4.30 ч. сутринта.
Опашките вече се извивали по улиците. От време на време се носели слухове за черния пазар на конско месо: избухвали отчаяни масови сбивания. Някога любящи семейства, в общи апартаменти, споделени с други семейства, се превърнали в ръмжащи врагове: крясъци и ругатни. Малчугани драскаха инстинктивно между подовите дъски с малки пръсти с надеждата да намерят изпуснати сухи оризови зърна. И деца, и родители се подозирали, че взимат повече от справедливите си дялове.
Снеговете дойдоха и след като нацистите бомбардирателектроцентралите, градът потъва в мрак. Хората трябвало да трошат мебели, за да има какво да горят.
Умствените промени – причинени от мозъците, които бавно гладуват – бяха придружени от това, което изглеждаше най-страшното трансформиране. Въпреки глада, коремите се подуват (състояние, известно като оток, при което тялото вече не може да обработва отпадъчните течности и те се натрупват около органите).
Плътта потъмнява на петна; сякаш самата кръв е твърде апатична, за да се движи правилно. Някои хора станали жълти, други лилави; някои станали ментовозелени.
Венците се отдръпват и кървят. Очите ще изглеждат по-големи. След това се появяват „мравките“; това е тревожното ужасяващо усещане, че има насекоми, които се движат наоколо под плътта ти: треперещите резултати от това, че тялото започва да се самоизяжда.
Възрастните се поглеждали в огледалата и се отдръпвали с ужас.
Майки с бебета страдаха от агонията, че дори не можеха да изцеждат мляко: една дори беше принудена да разреже ръката си и да даде на бебето си да изсмуче кръвта. В някои случаи – когато бащите се бият на фронта, а болните им майки са принудени да заемат свободните работни места във фабриките – малките деца са били осиновявани от властите.
PAS DE GUERRE AVEC LA RUSSIE, c'est la volonté des français !@EmmanuelMacron #pasdeguerreaveclaRussie
— Audrey AM 🇨🇵🗽🌍🕊 (@AudreyAlimoussa) January 28, 2023
Victime de la famine souffrant d'atrophie musculaire pendant le siège de Léningrad, 1941. pic.twitter.com/fi43TZ1FEp
Със съпруга си Владимир Спиридонович, който се бие с Червената армия извън града и в крайна сметка получава наранявания от експлозия на граната в краката си,
Мария Путина е една такава майка, на която е отнето детето. Имаше убеждение, че комунистическата държава може да осигури по-редовна храна в специални институции. Не можеше.
В началото на 1942 г. семейство Путин получават трагичната новина, че малкият им син Виктор е починал от дифтерия. В повечето други случаи причината е глад. Малкият Виктор – който би бил по-големият брат на Владимир Путин – беше едно от безбройните малки деца, изпратени в тези масови гробни ями.
Навсякъде другаде, само с най-малките остатъци, влизащи в града чрез товарни самолети (Луфтвафе владееха небето), учените в Ленинград трябваше да намерят начин да напълнят хляба с ядлива храна за добитък.
Хората започнали да варят кожени колани и куфарчета и да пият бульона. Семействата гледаха на домашните любимци по нови начини. Децата се връщаха у дома, за да открият, че любимите ирландски сетери – порода, популяризирана за първи път от цар Акександър II – са били убити, за да се направи яхния. Едно семейство хванало и изпекло домашната си котка. „Беше много вкусно“, признава малкият им син. През нощта хората излизаха в ледената тъмнина, за да ловят плъхове: кръвта им беше топла, имаха плът. Най-добре се сервираха пържени.
Най-отчаяни бяха бежанците от провинцията, които се втурнаха в града пред убийственото нацистко настъпление само за да открият, че без карта за дажба нямат достъп до храна. Това беше смъртна присъда. От време на време започнаха да изчезват тела. Някои, които крадяха трупове – или рязаха човешка плът от множеството трупове, които лежаха там, където бяха паднали по улиците на града – бяха
майки, чието единствено желание беше да запазят децата си живи.
Но в някои жилищни блокове имаше още по-мрачни истории. Убийци, които дебнат жертвите си през снега, преди да ги намушкат, да нарежат телата им и да изядат плътта им. Такива случаи по-късно ще бъдат премълчавани.
И все пак обсадата демонстрира и друг аспект на човешката природа: изключителна способност да станеш по-изобретателен. Градът се намира близо до езерото Ладога, огромно сладководно вътрешно море. И в дълбините на тази сурова зима той замръзна толкова плътно, че конвои от камиони бяха изпратени през леда от неокупираната източна част на страната. Преминаването през безликия пейзаж на замръзналото езеро стана възможно благодарение на млади жени, които стояха с червени знамена на редовни интервали, за да показват пътя.
Конвоите донесоха провизии по леден път от 56 километра и на връщане взимаха евакуирани хора. Не е изненадващо, че става известен като „Пътят на живота“. С идването на пролетта Червената армия възстанови някои от линиите за доставки на града. Безмилостните бомбардировки и обстрели на Вермахта продължиха, но много хиляди от най-уязвимите бяха евакуирани, а дажбите за тези, които останаха, бяха върнати до нива, достатъчни за поддържане на човешки живот.
До лятото на 1942 г. градският филхармоничен оркестър е готов да зашемети света с най-удивителното шоу на предизвикателство. Композиторът от Санкт Петербург Дмитрий Шостакович е написал своята Седма симфония специално за обсадения град. Музикантите бяха прекарали зимата гладни и изтощени, но свиреха така, сякаш животът им зависеше от това.
Симфонията беше излъчена по радиото по целия свят и дори беше чута от войниците на Вермахта, окопани около града.
Години по-късно двама от тях, тогавашни граждани на Източна Германия, казаха на диригента Карл Елиасберг, че не могат да повярват, че жестокият град може да събере такава красота.
Обсадата продължи още 18 месеца, но приливите на войната се обърнаха. Червената армия най-накрая принуждава Вермахта да отстъпи през януари 1944 г. С милион цивилни, убити в Ленинград, как биха могли оцелелите някога да намерят някакъв мир?
През 1952 г. Мария Шеломова Путина, на 41 години, и нейният съпруг Владимир, сега железничар, се радват на ново дете. Владимир Путин-младши е роден в град на масови гробове и никога не разбира къде е положен по-големият му брат – Виктор.
На възпоменателна служба на гробище в Санкт Петербург преди няколко години Путин каза: „Не знам къде е погребан собственият ми брат, когото никога не съм виждал, никога не съм познавал“. Той разказа как майка му е била „положена при труповете“.
Не можем да направим никакви предположения за това как се е формирал неговият мисловен пейзаж за света и за войната, въпреки че е невъзможно да не се чудим.
Трябва също да помним, че милиони негови съграждани от Санкт Петербург не са израснали, за да станат деспотични подпалвачи на война.
Всъщност някои по-късни психологически изследвания установиха, че оцелелите от обсада – наричани Блокадници – имат необичайни нива на емпатия. Но обсадата циментира елемент на параноя в разбирането на Путин за света и историята.
Пъзелът остава: как може човек с толкова интимни познания за това, което поетът от Първата световна война Уилфред Оуен нарича „жалостта на войната“, да продължи да причинява такъв кошмар на толкова много жени и малки деца в Украйна?
