С лучвало ли ви се е да пълните телефона си със снимки или екранни снимки на информация, която се надявате да използвате по-късно – само за да не я погледнете никога повече?
Обикновено имаме пълното намерение да се върнем към тях, за да изпробваме някоя рецепта или да открием даден продукт в магазина. В крайна сметка обаче изображението потъва в дигиталната празнота.
Не сте единствените. Повечето от нас правят и съхраняват много повече снимки, отколкото разумно биха могли да помнят.
И вместо да ни помага да освежим паметта си, самият акт на фотографиране постига точно обратото: той ни прави по-склонни да забравим, установяват изследователи от университета „Бингхамтън“.
'Digital amnesia': Taking screenshots could be messing with your memory https://t.co/5xBeDICD83 pic.twitter.com/VKA4QIgbza
— New York Post (@nypost) August 22, 2026
Феноменът е известен като „ефект на увреждане от фотографирането“. Той възниква, когато човекът, заснел дадено нещо, помни по-малко детайли от някого, който просто го е наблюдавал и е продължил напред.
Авторите на изследването, озаглавено „Дигитална амнезия: Последиците от екранните снимки“, обясняват причините за този процес и предлагат по-добри начини за запаметяване.
- Какво представлява ефектът на увреждане от фотографирането?
Около 90% от американците използват смартфон, а една от основните му функции е правенето на снимки. Предишни изследвания показват, че правим средно по 20 снимки на ден и съхраняваме около 2000 изображения на устройствата си.
Правенето на снимка може и да има известна полза, но само ако изображението се преглежда впоследствие. Данните сочат, че хората, които се борят със загуба на паметта, но преглеждат снимки от деня си, по-лесно възстановяват подробности по-късно.
Проблемът възниква тогава, когато направим снимка и никога повече не я погледнем. „Освен ако активно не използвате тези изображения като подсказки, е малко вероятно те да ви бъдат от полза“, посочва авторката на проучването София Фабрицио.
В рамките на изследването на студенти са показани произведения на изкуството – от фотографии до картини и скици – като са инструктирани да направят екранни снимки на част от тях. По-късно те са помолени да изберат от три опции кое произведение са видели първоначално.
Задачата се оказва трудна, тъй като изследователите умишлено подбират изображения, които са изключително близки до оригинала. За правилен отговор участниците са имали нужда от много повече от общо впечатление за изображението.
Резултатите показват, че участниците не са запомнили екранираните изображения толкова добре, колкото тези, които просто са разглеждали.
Още по-неочаквано е, че правенето на екранна снимка намалява вероятността хората изобщо да помнят, че са заснели дадено изображение. За тях е било значително по-лесно да възпроизведат кои картини НЕ са заснемали.
- Защо се случва това?
Съществуват няколко теории, като авторите отбелязват, че те трябва да се разглеждат в съвкупност, а не като взаимно изключващи се обяснения.
Първата е раздвоеното внимание. Според нея самият акт на правене на снимка или екранна снимка отнема внимание и когнитивни ресурси, които иначе биха били използвани за формиране на спомен.
Втората е когнитивното разтоварване – теорията, че подсъзнателно полагаме по-малко усилия да запомним нещо, когато знаем, че то е съхранено на външен носител. Достатъчно е да се запитаме колко телефонни номера знаем наизуст днес, след като разчитаме изцяло на паметта на телефона си.
Интересното обаче е, че дори когато участниците са знаели, че екранните им снимки ще бъдат незабавно изтрити (т.е. няма да бъдат съхранени никъде), те отново са показвали по-лоши резултати при припомнянето им.
Третата теория е свързана с разсейването. При нея процесът на заснемане ни изважда от настоящия момент и създава подсъзнателна дистанция от преживяването. Това обяснява защо хората често не помнят кои точно изображения са заснели.
Следващия път, вместо да правите екранна снимка, изследователите препоръчват просто да си запишете информацията. Макар методът да не е съвършен (тъй като когнитивното разтоварване все пак може да се прояви), писането принуждава мозъка действително да обработи съдържанието – ключова стъпка, която се пропуска, когато разчитаме на екранни снимки, които никога повече не отваряме.
Добави ни в предпочитани източници в Google
