Н ай-широкият ледник на планетата се топи „по-агресивно“ от предварителните прогнози, което означава, че приносът му към покачването на морското равнище в световен мащаб може да бъде двойно по-голям от настоящите оценки, показват нови изследвания на екип от глейсиолози.
Ледникът Туейтс в Западна Антарктида, наричан „Ледникът на Страшния съд“ заради катастрофата, която би предизвикал неговият колапс, е голямата неизвестна, когато става въпрос за прогнозиране на глобалното покачване на морското равнище.
Ледникът с размерите на щата Флорида, който се намира на едно от най-недостъпните места на Земята, се оттегля от десетилетия, а топящият се от него лед в момента допринася с около 4% за покачването на световния океан, пише Си Ен Ен (CNN).
Механизмите зад това оттегляне обаче са изключително сложни, което прави прецизното картиране на бъдещето му трудно предизвикателство.
Това обаче е жизненоважна задача, тъй като Туейтс съдържа достатъчно вода, за да покачи морското равнище с над 60 сантиметра, ако се срути напълно. Тъй като той действа и като тапа, задържаща огромния антарктически леден щит, срутването му може в крайна сметка да доведе до покачване на морското равнище с около 3 метра, което да опустоши крайбрежните общности от Маями до Манила.
Глейсиолози от Калифорнийския университет в Ървайн и Лабораторията за реактивно движение на НАСА са разработили нов модел на ледения щит, който според тях отразява по-добре случващото се под този гигант.
Бързото оттегляне на Туейтс се движи от процеси в неговата „линия на заземяване“ - точката, в която ледът се издига от морското дъно и започва да плава в океана като леден шелф.
Но докато типичните модели разглеждат линията на заземяване като нещо фиксирано и най-вече стабилно, „вече признаваме различна конфигурация под основните ледници на Земята, завършващи в океана“, казва водещият автор на доклада Матиа Пойнели, проектен учен в UCLA, който по време на изследването е бил изследовател на науките за Земята в UC Irvine.
Спътниковите данни разкриват, че линията на заземяване всъщност е „зона на заземяване“, понякога широка с километри, където морската вода постоянно навлиза и се оттегля с приливите и отливите, повдигайки и спускайки дебелия лед в процес, известен като „приливно помпане“. Това позволява на сравнително топлата океанска вода да прониква „дълбоко под ледените щитове и да предизвиква интензивно топене“, посочва Пойнели.
Когато учените са коригирали моделите, за да включат концепцията за зона на заземяване, те са установили, че Туейтс може да допринесе за покачване на морското равнище с до 3 сантиметра до 2100 г., двойно повече спрямо предишните оценки, дори без допълнително глобално затопляне, според констатациите, публикувани в списание Nature Communications.
Земята, върху която лежи Туейтс, се спуска надолу, което означава, че с топенето на ледника все повече лед се излага на топлата океанска вода. Топографията обаче се усложнява от два ключови подводни хребета, които „закотвят“ леда и му пречат да се оттича по-бързо в океана.
Процесите на топене в зоната на заземяване на Туейтс ускоряват „откотвянето“ на леда от големия хребет Мужино (Mouginot Ridge), установява изследването. Съществува 60% вероятност ледът да се откачи от него до края на века, след което ледникът най-вероятно ще се оттегли бързо по наклонената скална основа към следващия голям хребет.
Констатациите показват, че последиците от загубата на Туейтс може да са били подценени. Покачване на морското равнище с 3 сантиметра може да не изглежда много, но е достатъчно да увеличи значително опасностите за крайбрежните населения.
Резултатите „прогнозират по-голям риск и излагане на крайбрежни наводнения от очакваното през следващите десетилетия“, казва Ерик Риньо, автор на доклада и професор по науки за Земята в UC Irvine.
Тед Скамос, старши изследовател в Центъра за наблюдения и науки за Земята към Университета на Колорадо в Боулдър, който не е участвал в изследването, заявява, че откритията могат да бъдат „истински преломен момент за прогнозирането на морското равнище от Туейтс“.
Но той и други експерти предупреждават, че са необходими още изследвания, за да се разбере въздействието на различните процеси на топене в зоната на заземяване, не на последно място чрез получаване на преки данни изпод ледника.
„Реалността е, че все още има много какво да научим за процесите в зоната на заземяване, за да можем да правим сигурни прогнози за това колко бързо ще се губи лед“, казва Робърт Лартер, морски геофизик от Британския антарктически проучвателен център, който също не е участвал в проучването. Средата под Туейтс, която е много трудна за достъп, е още по-сложна от описаната в публикацията, добавя той.
Получаването на наблюдателни данни от линията на заземяване на Туейтс е следващата стъпка, казва Риньо. Учените планират да пътуват дотам през 2028 г., за да разположат уреди, способни да документират навлизането и излизането на морската вода.
„От десетилетия сме наясно с въздействието на климатичните промени върху чувствителните ледени щитове на нашата планета, но нарастващото осъзнаване през последните години за това какво наистина се случва от долната страна на ледници като Туейтс води до още по-голяма тревога“, казва Риньо.
Той заявява, че светът трябва незабавно да намали замърсяването, затоплящо планетата, за да ограничи последващите щети, но предупреждава: „дори и да го направим, можем да очакваме по-високи нива на моретата занапред в резултат на щетите, които вече са нанесени“.
