А строноми за първи път идентифицираха зелена звезда - плътен звезден остатък, известен като „бяло джудже“, съобщи Ройтерс. Космическият обект е придобил призрачен жълто-зелен оттенък, след като е погълнал скални отломки от планети, които някога са обикаляли около него.
Цветът на една звезда обикновено се определя от нейната температура. По-хладните звезди изглеждат оранжеви, Слънцето и подобните на него звезди са бели, а най-горещите - бледосини.
При белите джуджета ситуацията е различна, отбелязва Ройтерс. Те са остатъчното ядро на звезда с ниска или средна маса, която е изчерпала ядреното си гориво и е изхвърлила външните си слоеве. Повечето бели джуджета имат цветове, подобни на тези на другите звезди, като средният им цвят е бял. С течение на времето обаче промени в химичния им състав могат да доведат до появата на по-редки нюанси.
Новооткритата зелена звезда, наречена WD J1330+6435, е бяло джудже в галактиката Млечен път, разположено на около 280 светлинни години от Земята в съзвездието Дракон. Една светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година или 9,5 трилиона километра.
„Първоначално проявихме интерес към това бяло джудже, тъй като върху повърхността му са попаднали частици планетарен материал. Те са обогатили външните му слоеве с елементи като калций, литий и натрий“, обяснява астрофизикът Марк Холандс от Университета в Уоруик, Англия, който е водещ автор на изследването, публикувано в списанието RAS Techniques and Instruments.
При обикновените звезди натрият поглъща светлина със специфична дължина на вълната в оранжевия спектър - същият нюанс на оранжевото, който придава характерния цвят на натриевите улични лампи. „В това бяло джудже плътността е толкова висока, че натриевите атоми са подложени на постоянна бомбардировка от околните хелиеви атоми, което променя енергийните нива на натриевите атоми“, уточнява Холандс.
„Крайният резултат е, че натриевите атоми вече не поглъщат само една съвсем тясна дължина на вълната в оранжевия спектър, а абсорбират жълтите, оранжевите и част от червените дължини на вълните. В резултат получаваме звезда с красиво жълто-зелено сияние - нещо, което би било невъзможно за звезди, подобни на Слънцето“, добавя ученият.
Откритието е част от проект, който изследва цветовете на белите джуджета така, както биха изглеждали за човешкото око. Белите джуджета обикновено имат маса, равна на половината от слънчевата, но са свити до размерите на Земята. „Тъй като белите джуджета са свръхплътни звезди, те са приблизително с размерите на Земята, но съдържат около 165 000 пъти повече маса от нея. Дори малко количество натрий е достатъчно, за да блокира голяма част от оранжевата светлина, излъчвана от звездата“, посочва Борис Гензике, астрофизик от Университета в Уоруик и съавтор на изследването.
„В крайна сметка това доста прилича на смесването на цветове върху палитрата на художник. Започва с няколко основни цвята, след което ги смесва, за да получи всеки нюанс, необходим за картината му. Ако премахнете част от цветовете, участващи в сместа, крайният резултат ще се промени“, допълва Гензике.
Изследователите проучват 151 бели джуджета, които се намират на разстояние около 65 светлинни години от Земята, като средният им цвят е бял. Едно от тях свети във вероятно най-червеникавия нюанс от всички известни звезди. Този сьомгово-розов обект, обозначен като WD J1011+2845, се намира на 48 светлинни години от Земята в съзвездието Малък лъв. Промяната в цветовата палитра при него не се дължи на натрий, а на въглерод, който излиза дълбоко от недрата му.
Използваните от учените данни включват наблюдения на светлинния спектър от проекта Sloan Digital Sky Survey (SDSS) с телескоп в Ню Мексико, както и разработени от тях самите модели на спектрите на бели джуджета.
Екипът установява, че цветовете на белите джуджета се разделят на групи в зависимост от състава на атмосферата им. Богатите на въглерод бели джуджета обикновено са розови или лилави. Звездите, в които има остатъци от разрушени планетни системи, клонят към жълто. Тези с по-ниска температура и атмосфера, съставена от смес от водород и хелий, имат по-скоро бледосин оттенък.
Макар че WD J1330+6435 е първият документиран пример за зелена звезда в реалния свят, зелени звезди се срещат в научната фантастика, включително в скорошния филм по комикс „Супергърл“ (Supergirl). „Това показва, че вселената понякога е също толкова странна, колкото всичко, което научната фантастика може да си представи“, отбелязва Холандс.
