Фестът е продукция на Sofia Independent Film Festival (soindependentfilmfest.com).
Директорът Жана Караиванова е избрала за първата вечер "Аз съм ти" на Петър Попзлатев по романите на Димитър Димов и Теодора Димова (пет награди от "Златна роза" 2012,вижте трейлър) и "Джулай" (julymovie.com) на Кирил Станков - два филма, които още не са познати и на зрителите в България.
Билетите в "Трайбека" - култовото кино на Робърт Де Ниро в Манхатън (tribecacinemas.com) - са почти разпродадени.
Актьорите Деян Донков с „Аз съм ти” и Ива Гочева с „Инкогнита” на Михаил Пандурски несъмнено ще бъдат в центъра на вниманието.
До събота със зрителите ще се срещнат и режисьорите Константин Божанов с „Аве” („Златна роза” 2011 г.) , Илия Костов със „Слънчево”, Кристина Николова с наградения за дебют на последната „Златна роза” „Вяра любов и уиски” и Борислав Колев с пълнометражния документален „Стоичков”.В селекцията са също игралният „Испания” на Аня Саломоновиц и българския писател Димитър Динев (награда за сценарий на „Златната роза”), документалните „Малък - голям (реж. Ясен Григоров), „Момчето, което беше цар” (Андрей Паунов), „Последната линейка на София” (Илия Метев), „Водна паша” (Филип Трифонов), „Дългият път на крокодила” (Панчо Цанков), „Който тръгнал е сам” (Ралица Димитрова), „Кратка история на социалистическият реализъм” (Иван Георгиев - Гец)... - общо седем играни и 20 документални и късометражни филми.
Представените сега в Ню Йорк филми, показват младостта и отвореността към света на днешното българско кино. В блога на фестивала Геновева Димитрова пише: "Шест от пълнометражните филми са дебюти („Аве", „Джулай", „Вяра, любов и уиски", „Испания", „Последната линейка на София", „Стоичков" ), а шестима от авторите живеят предимно в чужбина, като сред тях най-изявените номади са Андрей Паунов и Константин Божанов. Когато му подметнах, че могат да се състезават, Паунов отвърна: „Той е май по-уседнал. Има поне един постоянен адрес. За мен домът не е географско понятие".
Петър Попзлатев е живял дълго в Париж и там е завършил кино, а след Израел и Канада Кирил Станков засега се е установил в българското село Ганчовец..."
Жана Караиванова казва, че преди години е започнала приключението си с много хъс.
И още: "Освен хъса обаче, бях наясно, че в културен феномен като Ню Йорк, нашият фестивал няма да се случи за година-две. В крайна сметка абмицията на цял свят е да се докаже в Ню Йорк.
Тогава киното ни беше в свирепа беда, но си дадох сметка, че добрите филми ще се появят, защото България се развива, Европа се развива, хората се развиват и просто няма как това да не се случи, освен, ако тотално се зачеркне филмопроизводството.
Затова си казах: ако ни има в годините, докато фестивалът се развива, успоредно с българското кино, един ден те ще се срещнат и тогава той, като утвърдено вече културно събитие, ще посрещне добрите филми. Така и стана..."
