Д атското правителство обяви намерението си да забрани отглеждането на бързорастящи породи пилета, известни като „турбо пилета“, което предизвика нов сблъсък със селскостопанския сектор в страната. Този ход, който би бил първи по рода си в света, поставя на преден план въпросите за хуманното отношение към животните и правилата на единния пазар на Европейския съюз.
Инициативата е поредната от серия нови ограничения за фермерите в страната, наложени от лявоцентристкото коалиционно правителство, което дойде на власт с акцент върху хуманното отношение към животните. Сега фокусът се измества от свиневъдството към птицевъдството, като конкретната цел е породата Рос 308, широко използвана в индустрията.
Политическият импулс зад забраната
„Виждаме, че има широко разпространени проблеми с хуманното отношение към турбо пилетата. Те просто растат твърде бързо, за да могат телата им да издържат“, заяви датският министър по хуманното отношение към животните Кристиан Рабйерг Мадсен пред новинарския канал TV2 тази седмица, както съобщава Politico. Според наличната информация, пилетата от породата Рос 308 достигат тегло от около 2 килограма само за 33 дни, което често води до наранявания и проблеми с придвижването.
Изявлението на министъра дойде само ден след излъчването на документален филм със скрита камера от птицеферма. Кадрите показват как на пилетата незаконно се осигуряват само три часа тъмнина на ден, за да се ускори растежът им. Според датски медии, предложението за забрана се подкрепя от широка група партии, въпреки че самият Мадсен признава, че остават нерешени „правни и финансови аспекти“.
Икономическите последици и съпротивата на индустрията
Представители на птицевъдния сектор предупредиха, че на практика подобна национална забрана би накарала потребителите просто да купуват повече месо от чуждестранни ферми. Това би направило датските производители неконкурентоспособни. От компанията за птиче месо Danpo заявиха пред специализираното издание LandbrugsAvisen, че са готови да се откажат от бързорастящите породи, но само ако забраната обхване и вноса.
Това обаче се оказва трудно постижимо на ниво ЕС, където важат общите правила за свободно движение на стоки. Едностранна забрана на вноса би противоречала на основни принципи на единния пазар, което прави националното решение уязвимо от правна гледна точка.
Предизвикателството на единния европейски пазар
Намерението на Дания не е прецедент. В миналото Копенхаген вече е настоявал пред Брюксел за забрана на „турбо пилетата“ на ниво ЕС, а по-ранен опит за национална забрана се е провалил. Новото усилие обаче вероятно ще намери съюзник в лицето на Хага. През септември нидерландското правителство предложи подобна забрана на национално ниво, която в момента се разглежда от парламента.
Тези национални инициативи идват в ключов момент. Очаква се по-късно тази година Европейската комисия да обяви нови правила за хуманно отношение към пилетата. Въпреки че Брюксел обеща забрана на клетките и на практиката за убиване на еднодневни мъжки пилета, досега не са обявявани планове за забрана на определени породи. Ходовете на Дания и Нидерландия могат да се разглеждат като опит да се окаже натиск върху Комисията да включи и този аспект в бъдещото законодателство.
Добави ни в предпочитани източници в Google
