А зис е сред централните персонажи в документален филм на телевизионния канал „Арте“. Тази новина сякаш „изпадна“ от устата на режисьора Георги Балабанов, и то в момент, когато представяше първия си игрален филм „Досието Петров“ на „София филм фест“ миналата година.
„И балът продължава“ е за живота, който живеем, и времето, в което сме, за ценностите и разпада на човешката цивилизация, от която България е неразделна част, обяснява режисьорът.
Година по-късно този „политически некоректен филм, който говори коректно за политическите, икономическите и ценностните проблеми на Европа, видяна от и чрез България”, ще има премиера и у нас - отново на „София филм фест“.
Филмът е сниман тук, но във Франция го гледат като разказ за себе си, обяснява режисьорът. „Всеки във Франция, който е видял Азис, е станал негов фен, продължава той. Трябва човек да е отворен, да приема света без предначертаности. Така, например, тук Патрисия Каас е голяма певица, а във Франция тя се приема като вариететна такава, като нещо несериозно“.
„Джони Холидей също не го приемат, той е певецът на застарелите гражданки, които все още се умиляват от личността му, казва Балабанов. Силви Вартан е просто един красив спомен от едно време, но тя се държи достойно, за разлика от бившия си съпруг. Тя наистина внушава сериозност и е достойна за уважение“.
„Джони Холидей обаче е много по-интересен като актьор, отколкото като певец, смята българският творец. Това според него може би се дължи на някои препарати, които взима“.
Във Франция обаче българска следа по думите му се свързва с двама от най-извисените интелектуалци - Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, които са върха на елита.
„Във филма, разбира се, има няколко основни герои, разказва Балабанов – една млада жена, инженер по професия, която прави социални проучвания; един много известен телевизионен журналист; един скептичен интелектуалец; един бивш депутат; един вечен дисидент и неговия приятел - пенсиониран полковник, както и най-голямата българска попфолк звезда. С някои от тях се познавах от преди и нямаше проблем да се съгласят да участват във филма. С един от героите се запознах специално и беше доста трудно да ги убедя. Сега сме много добри приятели, както и с останалите“.
С „Aрте Франс” българският творец е работил много пъти. Вниманието им привлякъл по следния начин: „Отидох с няколко написани листа и снимки на героите при тях, и те, тоест - директорката на документалния отдел на „Арте“, каза, след като прочете синопсиса - Да! Разбира се, нещата не винаги са толкова прости! Има и редакционен съвет, който трябва да вземе решение, както и друг в централата в Страсбург, но важното е да има човек, който да вярва на проекта и на автора, и да стои зад него“.
Вторият такъв човек бил продуцентката Елен Бадинтер, управител на Ladybirds Films. Това е най-добрият филмов продуцент, с когото съм работил - а аз съм работил с доста, коментира Балабанов.
Георги Балабанов е роден на 15 юли 1951 г. в София. Завършил е режисура във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). Работил е по разпределение в Пазарджишкия театър, след което се захваща с документално кино. През 1986 г. заминава за Франция, сред най-известните му заглавия са „Помен“ (1979), „Соло за английски рог“ (1983), „Граница на мечтите“ (1996, за Христо и Анани Явашеви), „Игри без правила“ (2001). Бил е част от трупата на Театр Дьо Солей на Ариан Мнушкин в Париж. Негови филми имат награди от фестивалите в Оберхаузен, Венеция, Париж, Ню Йорк.
Материалът е подготвен от Даниел Димитров.
