О ще от зараждането на философията човечеството е единодушно по един биологичен факт: има живот и има смърт. Но революционно изследване поставя под въпрос тази рамка, като твърди, че след смъртта на един организъм определени клетки навлизат в мистериозно „трето състояние“ на съществуване.
През септември 2024 г. д-р Алекс Пожитков, изследовател по биоинформатика в онкологичния център City of Hope, и д-р Питър Нобъл, микробиолог от Университета на Алабама в Бирмингам, анализират нови многоклетъчни организми, проектирани с помощта на изкуствен интелект, известни като „ксеноботи“, и забелязват, че те действат автономно, създавайки си нови роли извън предварително зададената им функция в рамките на едно тяло.
Тъй като тези клетки на ксеноботите изглежда се сглобяват наново и се реорганизират в нови форми и функции след смъртта на организма, Пожитков и Нобъл твърдят, че те създават „трето състояние“ на живот.
Макар формите, които ксеноботите приемат, да не биха се появили естествено в природата, значимо е, че те са способни да се адаптират към драстични промени в средата си – подобно на човешките „антробот“ клетки, които показват сходно поведение.
„Взети заедно, тези открития… поставят под въпрос идеята, че клетките и организмите могат да се развиват единствено по предварително определени начини“, казват авторите на изследването пред The Conversation през 2024 г. „Третото състояние подсказва, че смъртта (на организма) може да играе съществена роля в това как животът се трансформира с времето“.
Наред с това „трето състояние“ се открива и друга потенциална полза за медицинската общност. Наблюдението на тази адаптивност при антробот клетките би могло да помогне на лекарите да разработят нови терапии, при които медикаменти се доставят чрез антроботи, създадени от живата тъкан на самия пациент. Това би позволило прием на лекарства без предизвикване на нежелани имунни реакции, както и други възможни приложения, като разтваряне на плаки в запушени артерии или премахване на излишна слуз при пациенти с кистозна фиброза.
Тези „биоботове“ не само поставят под въпрос настоящите ни знания за клетките, изграждащи телата на хората, растенията и животните, но и предизвикват дефинициите ни за съзнание и разумност. Някои учени твърдят, въз основа на това и други открития, че клетките притежават форма на съзнание. Други обаче не са съгласни с тази теза.
Една от причините за този спор е, че понятието „съзнание“ може да има различни значения и контексти в зависимост от това дали се разглежда от научна или философска гледна точка. В по-широк смисъл съзнанието е всичко, което преживяваме. Учените обаче често го разглеждат като поведение, а не като самостоятелен процес на осъзнаване или осъзнаване на осъзнаването.
Дебатът и критичното мислене по темата са толкова задълбочени, че дори философът Даниел Денет твърди, че самото съзнание е илюзия и, иронично, че хората са просто „роботи, направени от роботи, направени от роботи“.
От която и страна на спора да сте, ксеноботите безспорно представляват пробив, който ни кара да задаваме въпроси, способни да ни доведат до по-големи истини – и до още по-големи въпроси. А също така, с надеждата, и до нови ефективни медицински техники, които все още не разбираме напълно, но вече можем да оценим.
