М адона се завръща триумфално на дансинга с новия си албум „Confessions II“, съобщава уебсайтът "NME". Мадона носи титлата „Кралица на попа“ още от средата на 80-те години и с основание – тя подхожда както на царственото ѝ присъствие, така и на водещото ѝ място в музикалния свят. Едва през последните години обаче изпълнителката изглежда истински спокойна в ролята си на легендарна фигура, която осмисля и подрежда собственото си наследство. Първо тя опита да разкаже историята на живота си чрез холивудски биографичен филм, който впоследствие беше замразен. След това заедно с музикалния си директор Стюарт Прайс вплете богатата си дискография в цялостен разказ по време на турнето „Селебрейшън“ през 2023 и 2024 г.
Сега идва „Confessions II“ – целенасочено продължение на последния ѝ голям албум, клубния шедьовър „Confessions On A Dance Floor“ от 2005 г. И този път Мадона е съавтор и копродуцент на по-голямата част от материала заедно с Прайс, като в проекта участват още авангардната музикантка Арка и продуцентът на „Ролинг Стоунс“ Андрю Уот. Подобно на първия „Confessions“, целият 63-минутен албум е структуриран като диджейски сет без прекъсвания между отделните песни.
По време на скорошна сесия за предварително прослушване Стюарт Прайс обясни, че новият албум е по-слабо повлиян от диско-хаус звученето на предшественика си и е вдъхновен в по-голяма степен от характерните ритми на хаус сцените в Детройт и Чикаго. Мадона подсказва това още в откриващата песен „I Feel So Free“, дълбок хаус трак, включващ умело използван семпъл от клубната класика „French Kiss“ на Лил Луис от 1989 г.
„Confessions II“ е изпълнен и с препратки към собствената емблематична дискография на певицата – нещо почти неизбежно за артист с толкова богато наследство в денс музиката. В албума има звукови намигвания към класически сингли като „Justify My Love“ от 1990 г. и „Bedtime Story“ от 1994 г., а честите говорни пасажи напомнят за подценения ѝ албум „Erotica“ от 1992 г. В песента „Danceteria“, вълнуващ поклон към нюйоркския клуб, където тя открива своя музикален стил и своето избрано семейство, Мадона споменава Марк Каминс – диджея, продуцирал дебютния ѝ сингъл „Everybody“ през 1982 г.
Не всички композиции са еднакво убедителни – „School“, вдъхновена от Пабло Пикасо, звучи прекалено хаотично, а други песни придобиват тежест най-вече заради факта, че именно Мадона ги изпълнява. Когато в енергичната „Everything“ тя заявява: „Това не е наред, няма да го приема!“, слушателят неволно се пита какво точно е предизвикало раздразнението ѝ.
По-голямата част от „Confessions II“ обаче успява да впечатли, защото е дело на необикновено талантливо момиче от клубната сцена, което и днес усеща силата на танцовата музика в костите и душата си.
След повече от 40 минути пулсиращ хаус-поп и психеделичен транс албумът става по-съзерцателен. В красивата рейв балада „Fragile“ Мадона отдава почит на покойния си брат Кристофър, а в „The Test“, композиция с трип-хоп звучене, записва дует с дъщеря си Лола Леон. Черпейки вдъхновение както от личното си минало, така и от собствената си музикална история, Мадона създава най-значимия си албум от повече от две десетилетия. Голямата дама на поп музиката все още знае как да ни накара да танцуваме.