Тестваме Geely Starray: Dacia има аналог (видео)|Vesti.bg

В България мразим промяната. Всички я искат, но дойде ли (под каквато и да е форма) – става голям проблем. Това важи с пълна сила за китайските автомобили, които постепенно започват да навлизат на родния пазар (поне като марки и модели, в абсолютни стойности цифрите все още са много скромни). Интересът е наистина голям, но скептицизмът е дори по-голям.

Това донякъде е оправдано, но истината е, че китайските автомобили от преди 10-15 години нямат нищо, абсолютно нищо общо с настоящото поколение. Разликата дори е толкова гигантска, че няма база за сравнение. А посещението ми на автомобилното изложение в Шанхай по-рано тази година ме убеди, че изтърканите клишета и стереотипи по адрес на китайските автомобили просто не важат. Вече не. Нещо повече, Джим Фарли, босът на Ford, наскоро каза: „Ние сме в глобална конкуренция с Китай и не става въпрос само за електрически автомобили. Ако загубим тук, няма да имаме бъдещ Ford.“

С това кратко предисловия стигам до същността и може би доста смело твърдение: този автомобил е много повече от това, което очаквах. И аз, като повечето хора у нас, имам задръжки по адрес на китайското, но в този случай той се оказа неоправдан. Да, има странности в тази кола, но интересното е, че те не са свързани с механиката, тя работи и се представя повече от добре.

Започвам с дизайна, едно субективно възприятие за всеки един от нас. Но няма да скрия, че във визията на Starray откривам доста „китайско“. От една страна виждам някои прилики с Kia, от друга с Cadillac (и тук не визирам логото), но като цяло тази огромна радиаторна решетка не е моето, както се казва. Светлините са интересни, стоповете още повече. В профил нещата са най-конвенционални, като за това спомагат 19-ките, сребърните релси на покрива, спойлерът, с който завършва, както и металикът (пет на брой са, цената е 1400 лв.)

Споменах думата цена, затова нека да задълбая в темата, защото цената е от особено значение за всеки един купувач (или просто разбирач), а по темата цена и китайски автомобил си има някои точки, които трябва да бъдат коментирани.

И така, да отговаря накратко на основополагащите въпроси: „Колко вдига, колко харчи, колко струва“. На първото „колко“ – малко, второ – повече от прилично, а на основният – 63 490 лв. с ДДС за колата на снимките.

Без да поучавам, трябва да се има предвид нещо, тъй като очакванията са, че китайските автомобили трябва да струват колкото в родината си. Е, няма как това да се случи. Първо, защото там обемите просто нямат база за сравнение. Второ, защото автомобилната индустрия се субсидира в огромни мащаби от държавата в продължение на две десетилетия. Вярно, за производство на електромобили, но покрай тях остава и някой и друг юан и за добрия стар ДВГ.

Тествахме китайския Geely Coolray, който ще се продава в България

GWM Wey 05 променя стереотипите (ВИДЕО РЕВЮ)

Трето, защото китайците четири десетилетия се радват и получават наготово западния ноу-хау, затова огромни пари за R&D тук не са отишли. Четвърто, защото всеки модел за Европа преминава през хомологация. Пето, защото има не малки транспортни разходи. Шесто, защото ако един китайски автомобили се предложи за 40 000 лв., антинъмпинговата комисия на ЕС веднага ще се самосезира (справка: митата за китайските EV-та). Седмо, защото и без друго за всяка кола с ДВГ от Китай се плаща 10% мита. И за финал един риторичен въпрос: смятате ли, че в Китай са толкова глупави, че да се лишат от сериозните маржове, които могат да реализират в Европа?

Та, след като затворих тази дълга скоба, нека да погледнем и към ценовите листи на други производители. На първо място, да видим цените на Dacia Bigster. И по-специално на версията HYBRID, която е със 155 к.с. и цена 59 490 лв. с ДДС в топ ниво на оборудване. Очевадно е, че румънският модел е по-евтин с 4000 лв. Факт. Но да вкарам и тук малко перспектива. Дължината на Starray е с 10 см по-голяма (4670 срещу 4570 мм), междуосието на китайския модел е 2777 мм, на Bigster – 2702. Но, макар и с по-малко междуосие, Bigster предлага до 702 л багажник, докато Starray – 650 л. Но пък пространството на втория ред седалки определено е в полза на китайския модел.

Да погледнем към задвижването. Starray предлага със 17 к.с. (172 срещу 155) по-висока мощност, но разликата във въртящия момент е колосална - 290 срещу 172 Нм. Да, Dacia-та е с по-голям просвет и истински възможности за офроуд. Но пак със скромни динамични параметри, както и без автоматик в конкретната версия. Докато Starray може да бъде поръчан и с 2,0-литров двигател с 238 к.с. и 350 Нм, комбинирани с 8-степенна автоматична трансмисия, макар тук цената да скача на 75 490 лв.

Но аз се връщам на модела, който тествах. И обръщам внимание на оборудването. Свикнали сме да използваме за мерило базово ниво, но при Starray те са две (GK и GF), като в първото си има всичко необходимо, че дори и много повече от това. Ще маркирам само няколко неща. Имаме 19-ки джанти и панорамен покрив, LED светлини, подгрев на предното стъкло, подгрев на волан и предни седалки, 13,2-инчов централен дисплей, Bluetooth, двузонов климатик, амбиентно осветление и др. И абсолютно всички системи за активна безопасност.

Във второто ниво може да получите head-up дисплей, 20-ки джанти, аудио с 9 висоговорителя, ел. врата на багажника, двуцветно изпълнение на интериора.

Изброявам всичко това, за да има перспектива на цифрата 63 000 лв., защото схващането, че китайските коли трябва да струват 30 000 лв. е погрешно. Защото тази кола е доста добре оборудвана и сравненията трябва да се правят именно в тази посока. А ако почна сравнения с други западни брандове, то няма да ми стигне времето. И ценово винаги плюсът ще е в полза на Starray.

Преминавам към интериора, който е силната черта на модела. Като качество и материали над тези в Bigster. Нещо повече, очакването за дрънчене, хлопане и лоша сглобка – няма такова нещо. Дори напротив, твърдите пластмаси под нивото на подлакътниците на вратите не са толкова натрапчиво груби като в Dacia. Конкретният автомобил е оборудван с кожен салон (синтетична кожа, естествено), облицовката на вратите е много приятна на допир, а на арматурното табло дори има идна ивица в Алкантара. Вентилационните отвори са доста атрактивни като визия, самото табло също. Ако сте от хората, които харесват амбиентното осветление, няма да останете разочаровани.

Тук веднага ще се открои основната странност на модела. Като всички китайски автомобили, които съм карал, и в този няма физически бутони, а всичко се контролира от централния 13,2-инчов дисплей. Да, това не се харесва в Европа, аз също не си падам по този начин на боравене с основните функции. Но поне мога да кажа, че менютата не са сложни и основните функции не са заровени дълбоко в някакви подменюта.

От Geely изтъкват, че системата им разчита на мощния чип Snapdragon 8155, но аз няма как да подмина факта, че дисплеят не е толкова бърз и на два пъти ми се налагаше да чакам 30-40 секунди, докато се активира след рестартиране на двигателя. А това не е приятно, когато термометърът за външна температура отчита 40 градуса и желанието ми е да пусна климатика на макс.

Казах, че бутони липсват, но такива все пак има: четири за ел. пакета на стъклата, но бутони за страничните огледала липсват. Казано по друг начин, настройката им се прави от... централния дисплей. Но и това сме го играли, Volvo EX30 изисква същото нещо. А връзката между двата бранда е повече от дълбока, именно Geely е собственик на шведския бранд, от който черпи ноу-хау. Особено по отношение на задвижването.

Казвам това, за да не се притеснявате за механиката. Първо, защото двата бранда споделят идентична модулна платформа, която се използва и от Volvo XC40. Второ, защото шведите са помогнали за разработката на 1,5-литровия бензинов двигател с четири цилиндъра и 172 к.с. Тук няма никаква електрификация, чест ДВГ, работещ съвместно със 7-степенна автоматична трансмисия с двоен съединител. Големият 2,0-литрлов двигател пък е куплиран с 8AT и е с два задвижващи моста, докато този автомобил е с предно.

Зад волана се чувствам чудесно. Седалките са удобни, а една от изненадите е много добре обезшуменият интериор. Да, ще трябва да се сблъскате с още една странност: когато сменяте режимите на трансмисията, тя винаги минава задължително през N, т.е. трябва да бутате или дърпате лоста два пъти, за да включите на D или R. Но това са бели кахъри. По-важното е, че трансмисията върши добре своята работа, само при нужда от рязко ускорение се забелязва сериозна турбо дупка. И не разбирам защо всеки решава, че трябва да сложи режим Sport в автомобила си. Тук не само че такъв не трябва, а и той просто напряга обстановката, защото двигателят и автомобилът (1571 кг тегло) не са направени за спортно шофиране.

Напротив, комфортното пътуване в тях е основното търсено. Предното окачване е McPherson, задното е многозвенно (торсионни носачи с пружини и амортисьори). Имаме дискови спирачки на четирите колела, като предните са вентилирани. Пътният просвет е далеч от този на Bigster, но все пак 190 мм е повече от добре. Същото мога да кажа и за 650 л багажник, но в областта на краката отзад Starray е супер. Използвам за мерило сина ми, който е висок 1,90 м, въпреки което, седейки зад мен, той се чувстваше комфортно.

На финала ще кажа, че Geely Starray e чудесен пример за автомобил, предлагащ много добра механика, щедро вътрешно пространство, класическо задвижване и някои дребни странности, всичко това опаковане в супер конкурентна цена. На въпроса за надеждността нямам отговор, съжалявам, но моделът се предлага с гаранция 4 години или 100 000 км.