К огато става дума за карма, повечето хора вярват, че Вселената е техният личен фен – но строг съдник за всички останали, показва ново изследване, публикувано на 1 май от Американската психологическа асоциация в списанието Psychology of Religion and Spirituality.
Изследователите помолили над 2000 души от различни религиозни и нерелигиозни среди да опишат своите преживявания с кармата – убеждението, че добрите дела се възнаграждават, а лошите действия се наказват – и в техните отговори се откроила обща закономерност, пише CNN.
Когато участниците разказвали за себе си, 59% описали случаи, в които били възнаградени за добри постъпки. В историите за други хора обаче 92% разказали как измамни партньори, длъжници, насилници и неприятни колеги били застигнати от нещастие.
„Размислите за кармата позволяват на хората да си припишат заслуги и да изпитват гордост от положителни събития в живота им, дори когато не е напълно ясно какво точно са направили, за да ги предизвикат“, казва старшият автор на проучването Синдъл Уайт в изявление. „Но също така им позволяват да възприемат страданието на другите като справедливо възмездие.“
Според Уайт – доцент в Йоркския университет в Торонто, която изследва как психологическите мотиви взаимодействат с духовността – резултатите предлагат прозрение за начина, по който съзнанието ни формира преценки за самите нас и за хората около нас.
„Категорично вярвам, че трябва да се правят дарения за хора в нужда, независимо колко скромни са те“, гласи един от анонимните отговори в изследването. „Това ми е донесло голяма полза и понякога е водело до това хора да ми правят услуги без да съм ги молил.“
Друг участник пише: „Познавах един мъж, който беше винаги груб и жесток с всички – през целия си живот не направи нито едно добро. Беше диагностициран с рак и не можех да не си помисля, че това е карма.“
- Какво ни казва това за човешката психика?
Проучването определя склонността да възприемаме себе си като заслужаващи добрия късмет, дори и без пряка причина, като форма на „приписваща пристрастност“ (attribution bias) – концепция, изследвана от психолозите от десетилетия, казва Патрик Хек, изследовател в Бюрото за защита на потребителите в САЩ.
„Теорията за приписването и свързаните с нея когнитивни изкривявания се отнасят до идеята, че хората обясняват нещата, които им се случват – или се случват на други – по начин, който ги кара да се чувстват добре със себе си“, казва Хек, който не е участвал в проучването.
В някои случаи подобно изкривяване играе роля за повишаване на самочувствието и помага на хората да преодоляват житейски трудности, отбелязва Уайт. Но понякога може да заблуди хората, като ги накара да пренебрегнат ролята на другите или на външни фактори за успеха си.
От другата страна на монетата е вярата, че страданието на другите е форма на наказание – тя произтича от нуждата да вярваме, че светът е справедлив. Това убеждение помага на хората да осмислят сложността на живота, казва Хек.
„Светът е пълен със статистически шум. Случайни неща се случват на хората постоянно. И от много психологически изследвания знаем, че хората изпитват трудност да приемат случайността в живота си“, казва той. „Изключително привлекателно е да искаш обяснение защо на някои хора им се случват добри неща, а на други – лоши. Мисля, че кармата е една добре опакована концепция, която вероятно е намерила място в религията и други системи от вярвания.“
- Културните различия
Концепцията за карма произхожда от азиатските религиозни традиции като индуизма и будизма, и съществуват множество вариации в начина, по който се прилага в различни култури, обяснява Уайт. Затова изследването включва участници от САЩ, Сингапур и Индия, за да се обхване по-широк културен и религиозен спектър.
Прави впечатление, че резултатите показват известни различия между западните и азиатските участници – индийците и сингапурците проявяват по-слабо изразено стремление да представят себе си в положителна светлина, което е в съответствие с предишни изследвания.
„Установихме много сходни модели в различни културни контексти – както при западните участници, които често имат склонност да мислят за себе си в преувеличено положителен план, така и при участници от азиатски страни, които са по-склонни към самокритичност“, казва Уайт. „Но във всички държави участниците значително по-често твърдяха, че другите хора получават кармични наказания, докато самите те – кармични награди.“
- По-широки последици от изследванията за кармата
Уайт посочва, че в бъдещите си изследвания ще проучи как тези вярвания за кармата влияят върху вземането на решения.
„Понякога има разминаване между религиозните вярвания, това, за което хората реално мислят в ежедневието си, и начина, по който действат“, казва тя. „Възможно е в определени ситуации самото преживяване да ги подтикне да мислят за кармата по различен начин.“
Все пак пристрастията, базирани на вярвания, могат да имат реални последствия, особено по отношение на вземането на политически решения и функционирането на съдебната система, казва Хек.
Често социални предразсъдъци като расизма и класовото разделение се основават на схващането, че „по-нисша“ група е заслужила положението си чрез социално неприемливо поведение, казва Юдит Юнг, доцент по психология в университета „Емъри“ в Атланта, която също не е участвала в изследването. Тези възгледи могат да повлияят на отношението към представителите на такива групи и на готовността да им бъде оказана помощ.
В крайна сметка Юнг – която практикува и като психоаналитик – казва, че изследваните когнитивни изкривявания са присъщи на повечето хора. Те могат да се разглеждат като защитен механизъм, произлизащ от ранния детски опит и нуждата от сигурност.
„Работя с пациентите си по развиването на състрадание и усещане за споделена човечност, като ги насърчавам да осъзнаят, че всички ние сме смесица от добро и лошо“, казва Юнг. „Не става въпрос за влияние върху религията. Става въпрос за основната етика на човека.“
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Дъщерята на Бил Гейтс разкри диагноза на баща си
