“Невидимата спойка” на човешките отношения често ни води по пътища, които не са съвсем безопасни. Съзнателен избор да се разголим, липса на страх да бъдем уязвими, или пък смелост - “Доверявам ти се, хайде да видим дали си струваш/струвам за теб”.
Повече от всякога, повече от всичко се нуждаем да разберем - на кого можем да се облегнем и на кого - не?
От само себе си се разбира, че доверието и почтеността вървят ръка за ръка. В нормалното разбиране за човешките отношения! Другото е лесно и се нарича предателство.
Дали умението да споделяме себе си е доказателство за смелост, или при по-сдържаните хора говори за здрав разум? С годините ефир в радиото зная, че съм била спонтанно смела. А има ли добре премислена смелост? Вярвам и днес, че не можеш да предразположиш човек, без да дадеш пример. Не можеш да искаш близост и разголване без да отвърнеш със същото. Оказа се, че това, което наричам “Кръг на човечност” е нещо като…публична терапия. Взаимно си споделяме, спорим, откриваме друг прочит на собствените си мисли. Намираме лек за терзанията. В личното пространство обаче нещата са по-селективни. Там всеки решава на кого, защо и как ще довери.
Как избирате? Имате ли си различни по степен на близост приятели, или действате спрямо нивото им на компетентност? Или най-важно все пак си остава кой ще ни разбере най-добре?
Три са основните стълбове на доверие, на които се облягаме, когато имаме нужда да “разкажем” себе си на някого:
- Почтеност
- Доброжелателност
- Компетентност
Психолозите казват, че силно емпатичните хора, често стават жертва на нездрави намерения и биват използвани, заради доброто си сърце.
През годините успях да се доверя на “приятелка”, че е в животозастрашаващо състояние. И платих за състоянието ѝ стойността на един просторен апартамент в София. Нито веднъж не си “сверих часовника” и не се допитах до някой от лекарите, които наужким и наистина посещаваше (един от професорите уж прилагащ ѝ експериментално лечение се оказа, че е починал преди години). Смятах, че би било унизително - хем молиш за финансова помощ, хем те проверяват. Бях деликатна. И вярвах, че уча на щедрост и приятелство детето си. Че с тези ми жестове изграждам онзи “Кръг на човечност” - специфично общество на хора-единомишленици. Парите нямат значение, приятелството е важно.
“Приятелката” осребри познанството ни, контактите ми. Доколкото зная и досега в името на здравето пуши по 3 кутии цигари на ден. На финалната права тя успя да вкара в картинката диагнозата “некроза” за дъщеря си. И доверчивата ми глава блокира. И разшири периметрите на помощ. Малко преди да ми “светне” говорих с една прекрасна доцентка (лекуваща детето). Не обясних, за кого става дума. Но научих, че “некроза” е необратимо, а аз съм неграмотна. Детето е добре.
Глупава ли съм била? Към днешна дата смятам, че вярата в красивото ми изигра лоша шега. Бях в тежък момент, след развод. Болеше. Но научих, че болката не прави благородни всички хора. Често ги деформира.
Съжалявам ли? Да, защото ощетих детето си и не беше лесно. Харесвам ли се? Смятам, че съм била страхотен човек. И глупав. Защото в десетки други ситуации намерих начин да дам подкрепа и обич на много хора. И не спирам и днес.
Това ли е най-голямата ми “издънка”? Да. Останалите - в полето на любовта, на каузите, на работата - всички са само за моя сметка, не в нечий ущърб.
Как да подредим кръговете на близост? Как да не се поставим в риск? Вярно ли е, че дори дреболия споделена на непочтен човек може да ни вкара в грозен филм? Защо често в процесите на израстване, посоките на собствената ни самостоятелност минават през…главите на родителите ни? Болезнено.
КРЪГОВЕ НА БЛИЗОСТ:
- Семейство
Тук се доверяваме без да мислим. Вярваме, че сме в емоционална безопасност. Че няма да ни наранят умишлено и ще ни подкрепят във всякакви обстоятелства. Но! Защо детето на моя приятелка често си изплаква тревогите на мен? А моето дете е склонно да “чуе”, какво му казват други хора от нашият близък кръг? Не аз. Дълга, отделна тема:) Както и темата, че “всеки има някаква сестра” или друг член на семейството, който се върти около собственият си пъп.
- Приятели
Отново емоционално доверие, основано на доброжелателност. Често с приятелите можем да споделим неща, които не бихме казали вкъщи. С всички приятели ли споделяте всичко? Или темите са “профилирани”? Тук основният фактор е кой ще ни разбере в дълбочина. Защото невинаги идеята е само да ни олекне и да говорим, защото ни е уютно да чуваме “музиката на гласовете си”.
- Колеги и партньори
Почетност и компетентност са основните фактори за доверие. Обичайно по професионални теми. Разчитаме, че гласуваме доверие на компетентен човек и той/тя няма да ни подведе в реализацията на важна идея. Опитаме се и на личната си преценка за личността - отговорност, вдъхновение, държи ли на думата си.
- Обществен кръг (институции и непознати)
Понякога се налага. Особено, ако търсим одобрение за огромни средства свързани със здравен проблем, разчитаме на нечия компетентност, опираме се на законова рамка, за да решим имуществени въпроси. Или имаме късмет с адекватна реакция от някой непознат, “зад гише”.
- Политика
Гадост. Но важи старото правило - “Ако ти не се занимаваш с политика, политиката ще се занимава с теб”. Ще ни излъжат ли и този път? А можем ли ние да им направим “капан”? Както всеки път по темата за предстоящото настоявам всеки да отдели време за впечатления. Да проучи детайлите около изборния процес преди да е дошло време за избори. Да не разчита на последните внушения, често замаскирани в плоски ПР акции.
НА КОГО, ЗА КАКВО ДА СЕ ДОВЕРИМ?
- Някои важни въпроси
Според психолозите, доверието се гради върху четири основни стълба:
- Надеждност: Държиш ли на думата си? Правиш ли това, което казваш, че ще направиш? Спазваш ли морални принципи, дори, когато не си пред очите ми?
- Откритост: Слагаш ли всички карти на масата или имаш и скрити мотиви? И ако имаш - какви са те?
- Компетентност: Имаш ли уменията да изпълниш обещаното? Или “украсяваш” способностите си, за да получиш работата/задачата?
- Добронамереност: Вярвам ли, че мислиш и за моя интерес, а не само за своя собствен?
Често много от точките се преплитат. Но не е особено сложно да разграничим.
Значи? Редки са онези личности и онези отношения (дори семейни), в които можем да остави душата си да лежи в чужди ръце. Качествата и слабостите на човека отсреща са нещо съвсем нормално. Можем ли да приемем и двете? Готови ли сме за малко болка, но повече “сърце”?
В по-широк смисъл, доверието е фундаментална житейска стратегия. То определя начина, по който преминаваме през света. Основата е доверието към самите себе си. Ако не вярваме на собствените си преценки и способността да се справим с провал, ще е почти невъзможно да се доверим на другите. Самодоверието означава да знаеш, че дори някой да те предаде, ти ще оцелееш.
И до днес имам сърцевина. Особена светлинка. Непоклатима. Неосквернена. Неразрушима. Превежда ме през всичкото. Нося я от 4-годишна. Пръв я запали дядо ми - нежност, идентичност, изначална обич. Бели лалета, студени ръчички, които топлеше с дъх, почти бебе, когато някак започнах да чета, много силен заряд. Знам коя съм винаги. Благодарение на него и на баща ми. Майка ми е отделна прелест.
- Доверието като риск
Истината е, че няма доверие без риск. Да се довериш означава да приемеш възможността да бъдеш излъган. Да имаш смелостта да го изживееш. Хората, които избират да се доверяват (въпреки рисковете), обикновено живеят по-щастливо и изграждат по-дълбоки връзки, защото не изразходват енергията си в постоянно подозрение. И това не е глупост или живот в розово-слънчев мехур. Шансовете да оставим добра следа отваряйки се към другите са много повече и много по-удовлетворяващи, отколкото мнителната, еснафска нагласа да “къткаме” животеца в ограничените поставени от нас рамки. Пък и…как иначе ще разберем, на какъв размах сме способни?
- Доверието като икономия на усилия
Представете си свят без доверие - би трябвало да проверяваме всяка храна за отрова, да четем всеки договор по 100 пъти и да не заспиваме от страх. Доверието ни позволява да се фокусираме върху развитието си, вместо върху постоянното, базово оцеляване.
- Как се гради и възстановява?
Доверието се изгражда с „малки моменти“, а не с големи жестове. А големите жестове се правят щедро, без излишни думи, с радост и размах. Както живеят бохемите:) То е резултат от последователност във времето. Когато обаче бъде счупено, възстановяването му изисква:
- Пълно поемане на отговорност (без оправдания).
- Искрено извинение.
- Дълъг период на усилия и доказана промяна в поведението.
Защото е мост, който се строи от двете страни едновременно.
- Кога е невъзможно да се върне?
Когато някой от участниците е тежко непочтен. Очаква прошка, но не е искрен. Или…когато става дума за любов. Защото в любовта доверието е всичко - то е приятелството, секса, посоката на живота въобще. Понеже никой не може да прегърне враг на заспиване. Нали?
За автора:
Милена Златкова, добре познатият глас от ефира на „Тройка на разсъмване“ по радио Витоша, стартира своята авторска рубрика „Малките неща“ на сайта Vesti.bg.
С над 25 години опит зад микрофона, тя остава близо до слушателите с човешките истории, личната позиция и отдадеността към редица социални каузи и инициативи.
Автентичният подход и чувствителност към важните детайли намират своето продължение в онлайн пространството.
„Малките неща“ поставя фокус върху човешките моменти, които често остават на заден план, но оформят начина, по който живеем. Това ще бъде мястото, където читателите ще намерят всичко, което съпътства ежедневието ни, от въпросите и колебанията до малките радости, от онова, което ни вълнува като потребители, до онова което остава с нас като хора.
Лирична и саркастична, но винаги искрена и провокативна, четете рубриката „Малките неща“ на Vesti.bg!
