Н ад 89 са убити и над 100 ранени при въоръжени сблъсъци в провинция Ас-Суейда в южна Сирия между въоръжени бедуински групи (предимно сунити) и местни формирования от друзката общност (етнорелигиозно малцинство). Причината за ескалацията не е напълно изяснена, но според местни източници напрежението е ескалирало след отвличането на друзки търговец миналата седмица.
Дават 25 млн. долара за главата на Башар Асад
Според сирийското вътрешно министерство, армията е била принудена да се намеси, за да спре кръвопролитието. Това е поредният инцидент с междуобщностно напрежение в Сирия след падането на режима на Башар ал-Асад през декември 2024 г. Ескалацията поражда опасения, че страната може отново да бъде въвлечена в гражданска война.
Баасистка Сирия (1963–2024)
През 1963 г. партията Баас извършва военен преврат, с който слага край на краткия демократичен период в Сирия. Алавитите – религиозна секта в рамките на шиитския ислям, които представляват около 11% от населението – постепенно получават ключови позиции в армията и управлението, въпреки че сунитите са мнозинство (около 70%).
Асад печели убедително изборите в Сирия
Под управлението на Хафез ал-Асад (от 1970 г.), страната се превръща в твърдо авторитарна и светска държава. През 1976 г. избухва сунитско въстание, организирано от ислямисти, начело с „Мюсюлмански братя“. В отговор, през 1982 г., режимът провежда кървава операция в град Хама, при която според различни оценки загиват между 10 000 и 40 000 души. Това събитие остава символ на бруталността на режима и траен белег в историята на Сирия.
Хафез ал-Асад умира през 2000 г. и е наследен от сина си Башар ал-Асад. Първоначалните надежди за реформи бързо са заменени от разочарование. Въпреки икономически подем в началото на управлението му, политическите репресии и корупцията продължават.
На 3 юни: За първи път Асад ще има съперници на изборите
Гражданската война и възходът на Ислямска държава
С избухването на Арабската пролет през 2011 г. и масовите протести срещу режима, властите отговарят с насилие. Това довежда до избухването на гражданска война. Опозицията в началото е разнородна, но с времето в нея нараства делът на ислямистки групировки.
През 2013 г. възниква групировката „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ), която се стреми да изгради халифат. Бруталността на ИДИЛ и други джихадистки организации дава основание на режима на Асад да представя опозицията като терористична, с което си връща част от вътрешната и международната подкрепа.
С помощта на Русия (от 2015 г.) и Иран, до 2020 г. режимът си възвръща контрола над над две трети от територията. Около 25% преминават под контрола на подкрепяните от САЩ „Сирийски демократични сили“ (с преобладаващо кюрдско участие), а провинция Идлиб остава последният бастион на опозицията. Идлиб често е подложен на въздушни удари, като някои анализатори го сравняват с ивицата Газа по интензитет на боевете и страданието на цивилните.
Задава ли се нова Арабска пролет
Падането на режима на Асад
През 2024 г., на фона на задълбочаваща се икономическа криза (с инфлация над 100%) и отслабващата подкрепа от Русия заради войната в Украйна, опозицията успява да превземе Алепо през ноември. Сирийската армия, деморализирана и изтощена, не успява да спре настъплението. В рамките на седмица Дамаск пада, а Башар ал-Асад бяга в Москва. Властта е предадена от премиера на въстаниците.
Сирия след Асад: несигурно бъдеще
Много сирийци празнуват падането на режима, но бързо възникват тревоги. Ахмед ал-Шараа, бивш член на „Ал-Кайда“ (задържан в Ирак между 2006 и 2011 г.), става временен президент. Въпреки заявената си подкрепа за умерено управление, мнозина – особено представители на религиозни малцинства – се страхуват, че новото управление може да прокара ислямистки дневен ред.
На Бъдни вечер 2024 г. коледната елха в Дамаск е подпалена, а през юни 2025 г. бомбен атентат в църква отнема живота на 31 християни. През март избухва въстание на лоялни на Асад сили в западна Сирия, което е потушено с над 1000 жертви сред цивилното население.
Сред противоречивите решения на новата власт е предложението за реформа на учебната програма, включително премахване на теорията на еволюцията и на историческа информация за дохристиянските и доислямските религии. Появяват се и доклади за забрана на бикини по плажовете, което е възприето от критиците като начало на „ислямизация“.
Турция ще строи стена по границата със Сирия
Предизвикателства и несигурност
Новото правителство обяви планове за демократични избори между 2028 и 2029 г., но към момента се сблъсква със сериозни предизвикателства – както в сигурността, така и във възстановяването на държавата. Израел продължава с въздушните удари по ирански цели в Сирия. Лоялистки милиции остават активни в отделни райони, а междуобщностните сблъсъци се засилват.
Международните наблюдатели остават предпазливи в оценката си. Макар режимът на Асад да е свален, не е ясно дали Сирия е излязла от гражданската война или просто е влязла в нова, непредвидима фаза от своята трагична история.
Автор: Йоан Александър Странджалиев
