И зследователи от Йейлския университет в сътрудничество с палеопатолози от университета в Пиза успехиха да разгадаят една от най-големите мистерии на Ренесанса — причината за смъртта на тосканския владетел Франческо I де Медичи.
Франческо I и съпругата му Бианка Капело умират внезапно през 1587 г. в рамките само на 24 часа, след като развиват висока интермитентна треска. Бързата им кончина поражда вековни слухове и исторически теории, че двамата са били отровени с арсен от брата и съперник на Франческо — кардинал Фердинандо де Медичи.
DNA cracks centuries-old murder mystery involving one of history's most famous families https://t.co/mK46V5qqh8 pic.twitter.com/zrV4kxG5LE
— New York Post (@nypost) July 29, 2026
В проучване, публикувано в научното списание iScience, екипът анализира древна ДНК, извлечена от скелетните останки на Франческо I, както и от костите на по-малкия му брат Джовани де Медичи, починал четвърт век по-рано.
Генетичният анализ разкрива следи от Plasmodium falciparum — паразита, отговорен за най-смъртоносната форма на малария при хората. Учените откриват и молекулярни следи от втори вид — P. malariae.
„Резултатите ни осигуряват научно доказателство, което разсейва упоритите спекулации, че Франческо де Медичи е бил отровен“, заявява ръководителят на изследването Серена Тучи, доцент по антропология в Йейл.
Архивни медицински доклади от онова време описват симптоми, напълно съответстващи на маларията (известна тогава в Италия като febbre terzana). Придворните лекари са прилагали процедури като кръвопускане, които най-вероятно допълнително са влошили състоянието на пациента.
Въпреки че маларията е била ендемична за Централна Италия по време на Ренесанса, липсата на категорични научни доказателства поддържаше теорията за отравяне жива в продължение на повече от четири века.
➡ Full story here: https://t.co/QpUpACeHdp
— Fox News Lifestyle (@FoxNewsLife) July 28, 2026
- Поглед към бъдещето
Възстановеният щам на маларийния паразит от древните кости има значение не само за разрешаването на исторически загадки.
„Колкото повече научаваме за това как се е развивал този патоген във времето и колко бързо се променя, толкова по-добри ще бъдат съвременните ни модели за контрол на заболяването“, отбелязва старши научният сътрудник Жизела Каконе.
Учените са категорични, че аналогични геномни подходи могат да бъдат използвани за разкриването и на редица други мистериозни смъртни случаи в световната история.
Добави ни в предпочитани източници в Google
