„Аз возих баш главния гонкаджия Васко от Калашниците с линейката. Но разбрахме кой е чак след като го закарахме в болница и дойдоха следователи да го разпитват“.
Това разказа в новия епизод на Телеграфно подкастът шофьорът на линейка от Спешна помощ-София Васил Василев. На пръв поглед съвсем обикновен човек, но всъщност той е бил 3 години наемен войник в Афганистан и е видял ужаса на войната. „Как от Афганистан си стигнал до линейката, защо взимаш това решение?“. „Там бях за пари. Наемничеството е за пари. Вече при линейката е за чест и слава“, отговаря той.
Охраната на военни обекти в зони на конфликт и карането на линейка по софийските булеварди в час пик на пръв поглед нямат нищо общо. Но за Васил Василев и двете професии изискват желязна психика, бързи реакции и пълно себеотдаване.
Защо един българин заминава за Афганистан?
Престоят му в едни от най-опасните зони – Джалалабад и Кандахар между 2017 и 2019 г. – е провокиран от ясна и пряма причина: финансовата стабилност.
„За пари. Всичко е за пари. В наемничеството няма да работиш за слава, за медали, за благодарности и грамоти... Всичко е за пари.“
След години служба в българските военни и спасителни структури (Гражданска защита, Пожарна безопасност и ракетно поделение), той взема решението да потърси по-добро заплащане. Макар семейството му да реагира със смесени чувства и притеснения, Васил заминава на военен контракт. Британския мениджмънт на базата в Джалалабад вместо да осигури модерно американско оръжие, купува автомати Калашников на старо.
„Англичаните бяха купили от талибаните калашници. От един контейнер с автомати едва събрахме 200 автомата, да имаме да работим.“
За Васил обаче АК-47 си остава най-надеждното оръжие, което не би заменил дори за американските пушки M4 / AR-15:
„За мене това е много хубаво оръжие, което е безотказно. Не бих го сменил за американската пушка, каквото и да си говорим.“
В друг куриозен момент напрежението в базата достига връх заради дрон в небето, за който никой не е предупредил пазачите. За малко да се стигне до „приятелски огън“, преди по станцията да съобщят, че това е обучаващ полет.
Военно обучение и казарма: Трябва ли да се върне?
Като човек с богат опит в рискови среди, Васил е категоричен за необходимостта от подготовка на младите хора, но без излишна носталгия по миналото.
„Трябва да има казарма, да. Но не във вида, в който е била едно време – две години наборна служба. Трябва да има военно обучение, младото поколение да има досег с оръжието, за да може да защити сам себе си.“
Според него разликата между филмите и игрите на Плейстейшън и реалността на бойните действия е огромна. Той не крие скептицизма си спрямо младите без реален опит:
„Не можеш да хванеш човек от улицата, да му дадеш автомат и да отидеш да вардиш някого и да си играем на войници – не стават така нещата.“
От жегата 56°C до софийския асфалт: Борбата в Спешна помощ
Днес Васил спасява животи по улиците на София. Смяната на бойното поле със Спешна помощ носи нови предизвикателства — трафик, липса на пътна култура у шофьорите и екстремно бързо шофиране.
„За 2 милиона в София работят между 6, 10, 12 екипа... Няма как хората да искат, като вдигнат телефона, на 2-рата или 3-тата минута линейката да е пред тях.“
Относно шофирането на линейката в критични ситуации и случаите на тежки инфаркти или ПТП, той споделя с усмивка за напрежението зад волана:
„Като спрях линейката, пушеше отвсякъде — спирачки, накладки, дискове, кълбета дим... Повече от 130–140 не може да вдигне, това е бус.“
Психиката на спасителя
Как се оцелява психически след срещата с тежки катастрофи и умиращи хора? За Васил ключът е умението да не пренасяш трагедиите у дома:
„Съболезнования за близките, но не можеш да си трупаш всичко в тебе, защото в един момент ще изпушиш. Забравяш го.“
Какво още разказа Васил Василев за катастрофата на Челопешко шосе, за атаките с ракети в Афганистан и за младите с телефони на пътя, които не правят път на линейките – вижте в Телеграфно подкастът в Youtube.
