С ивото, есенно небе се беше отпуснало тежко на хълмовете. Ситните капки дъжд миеха бледожълтите плочки на площада, измиваха тъгата на хората. Улиците бяха пусти, единствено лаят на кучетата ни съпровождаше.
Село Ново Ляски е с население от 600 човека и като всяко такова село, всички се познават, а другата част са роднини. Сега младите са се пръснали по големите градове или в Гърция, за да търсят възможности за по-добър живот.
Преди години, когато тютюнопроизводството е било основен поминък, спокойните лица на лясковлии, често са били озарявани от усмивки. След това дошло времето на шивашките цехове и хората продължили да се радват на битието си. После започнала разрухата и отнела надеждите за спокойно добруване.
Лесно е да отнемеш нещо, трудно е, когато притиснат от проблемите, се опитваш да го съхраниш, да го направиш интересно и за поколенията. Това правят хората в село Ляски. Така разбират и смисъла на битието мъжете и жените от групата за автентичен фолклор с ръководител Стефан Терзиев. Пазят носиите на своите баби, издирват стари хора от региона, разучават ги, а след това ги показват по събори, фестивали и концерти.
„Такива хора, като тези в Ляски, не се танцуват никъде. Нашата група е създадена през 1956 година, в читалището в Старо Ляски. Тогава още селото се намирало горе в планината, но след 1956 г., когато се развило ТКЗС-то, хората започнали да слизат в равнината, за да работят и гледат децата си и групата се преместила.
Първото участие на ансамбъла е било преди много време на първия събор „Пирин пее”. Още тогава всички били впечатлени от уникалните стъпки на нашите хора, до днес те се играят само тук, в нашето село.
Малко по-късно идва и голямо признание. Първият златен медал от участието ни в Копривщица през 1981 година. Навремето, когато дейността на групата се е разраснала и започнали да участват в събори и фестивали на народното творчество, групата е била 4 на 4. Сега сме 6 на 6, отделно са музикантите.”
Стефан Терзиев разказва историята на групата и вади изрезки от вестници, грамоти, покани, снимки от участия. Около него останалите членове допълват един през друг различни случки от срещите с публиката.
„Играем хора, които се знаят открай време. В селото казваме, че който не може да играе нашите хора, не е истински лясковлия. Аз танцувам от 1974 г., наред с това издирвам и други стъпки, които много малко от възрастните хора вече помнят”, продължава с тъга Стефан Терзиев, но после се усмихва и споделя, че повече са хубавите моменти.
„Докато зависи от нас, ще продължаваме да танцуваме. Убеден съм, че хората ни се играят само тук и на никое друго място. Това са типично лясковски хора, предават се от един на друг. Носиите ни също са запазени, характерни за Ляски. Само затова си заслужава да продължаваме.” (Пълният текст „Непознатите“)
