П онякога науката може да бъде болезнено бавна. Данните идват на капки, истината се процежда, а правдивостта се оказва труднодостъпна.
Най-дълго провежданият лабораторен експеримент в света е непрекъсната работа, изпълнена с чисто научно търпение. Той се провежда непрекъснато от близо век, под строгия надзор на няколко пазители и много зрители – и все така бавно капе, капе, капе.
Всичко започва през 1927 г., когато физикът Томас Парнел от Университета на Куинсланд в Австралия напълва затворена фуния с най-гъстата известна течност в света: смола, производно на катран, което някога е било използвано за уплътняване на кораби срещу моретата.
Три години по-късно, през 1930 г., Парнел отрязал стъблото на фунията, като панделка на събитие, с което оповестил началото на експеримента с капка смола. Оттогава нататък черното вещество започнало да тече. Поне така да се каже. При стайна температура катранът може да изглежда твърд, но всъщност е течност, 100 милиарда пъти по-вискозна от водата.
Отнема осем години, за да достигне първата капка до чашата отдолу. След това те капят с честота около веднъж на осем години, като забавят темпото едва след инсталирането на климатик в сградата през 80-те години на миналия век.
Днес, 96 години след като фунията е била прерязана, общо само девет капки са се просмукали. Последната беше през 2014 г.
Учените очакват нова капка да падне някъде през 2020-те години, но все още чакат.
Никой никога не е виждал капка да пада директно, въпреки всички бдителни очи. Експериментът вече се излъчва на живо, но различни проблеми в миналото са означавали, че всеки съдбовен момент ни е избягал.
След Парнел, колегата му физик Джон Мейнстоун поема задълженията на пазителя през 1961 г. За съжаление и двамата умират, без да видят падаща капка със собствените си очи.
Мейнстоун е бил пазител в продължение на 52 години. През 2000 г. той пропуска капк , защото гръмотевична буря прекъсва предаването на живо. Той умира само няколко месеца преди следващата капка да се прояви през април 2014 г.
Професорът по физика Андрю Уайт е третият и настоящ пазител на експеримента с падане на смола, който бди за дългоочакваното десето падане.
Най-дългогодишният лабораторен експеримент в света едва е започнал.
