Той очертава сравнения и контрасти между разпадането на Съветския съюз и днешните неволи на Европейския съюз.
"Икономист" цитира статия на Кръстев, публикувана в естонското списание за външна политика Diplomaatia (diplomaatia.ee): "Съветският колапс ни учи, че ако икономическата цена на дезинтеграцията би била много висока, това няма да е причина дезинтеграцията да не се случи.
Да се вярва, че ЕС не може да се разпадне, просто защото това ще е много скъпо, е само слабо успокоение, че съюзът ще продължи да бъде стабилен".
Кръстев формулира парадокса, че именно вярата в неуязвимостта на ЕС от разпад, изповядвана от икономисти и от европейската политическа класа, е един от рисковете за разпад.
Политологът припомня, че последните години от съществуването на СССР са класическа проява на тази динамика:
"Схващането, че дезинтеграцията е немислима, може да насърчи политиците да се опитат да прокарат опасна политика съгласно хипотезата, че "нищо истински лошо не може да се случи" за дълъг период напред и да подхранват идеята, че анти-ЕС политиката и реториката могат даже да са полезни в краткосрочен план."
Разпадането на СССР, посочва Иван Кръстев, е най-силна проява на идеята, че не е необходимо разпадането на ЕС да е непременно резултат от победата на анти-ЕС силите над про-ЕС силите.
"По-вероятно е това разпадане да е нежелано като следствие от все по-неправилното функциониране на системата и от погрешната оценка на елитите за политическата динамика в собствените им общества", пише Кръстев.
Той се позовава на изтъкнатия историк Стивън Коткин от Принстънския университет, че истинският въпрос, който трябва да бъде зададен, е: "Защо съветският елит разруши собствената си система?"
Така че, съветският разпад, заключава Иван Кръстев, е най-добрата демонстрация, че засилването на антиинтеграционните сили може да е резултат, а не причина за разпада.
Последвайте ни
