К огато мислим за смъртта на исторически личности, обикновено се сещаме за насилствени и драматични кончини - Юлий Цезар, жестоко намушкан от собствените си сенатори, Харолд, пронизан от стрела в окото в битката при Хейстингс, публичното убийство на Джон Кенеди в Далас.
Но какво да кажем за другите видове смъртни случаи - тези, които се дължат на ужасни злополуки, странни нещастни случаи, мрачни злополуки? Някои от изброените случаи направо предизвикват недоверие.
Менес - Смърт от хипопотам
Смятан за първия фараон, Менес има впечатляваща биография, дори по стандартите на своите колеги богоподобни владетели. Освен че има заслуга за обединението на Египет преди около 5000 години, за него се твърди, че е популяризирал използването на папирус, а веднъж избягал от глутница разярени кучета, като пресякъл езеро с крокодил като със сърф.
Лидер от такава величина е заслужавал доблестна, героична или епична смърт. Вместо това, според египетския жрец и летописец Мането, той бил „грабнат и убит от хипопотам“. И това е краят на човека, основал Египет.
Сигурд Могъщия - Смърт чрез отрязване на главата
Страшен викингски водач по време на норвежкото завладяване на Северна Шотландия, Сигурд Айстейнсон става граф на Оркни в края на IX век. Агресивното му завладяване на територии му спечелва прозвището „Сигурд Могъщия“, но една от най-жестоките му победи се оказва последната.
Уговаряйки се да влезе в схватка 40 на 40 с местен благородник на име Маел Бригте Букзото (това прозвище ще бъде от значение), Сигурд измамил, като довел на бойното поле 80 воини. Това била лесна победа за безскрупулния Сигурд, който отрязал главата на Маел Бригте и я закачил на седлото си като трофей.
Докато си тръгвал триумфално, Сигурд убол крака си в един от стърчащите зъби на обезглавената глава. Раната се инфектира и Сигурд умира - може би единственият военачалник в историята, който е убит от някой, когото е убил.
Жан-Баптиз Люли - Смърт с диригентска палка
Той може и да не е познат като Бах и Хендел, но Жан-Батист Люли е виден бароков композитор, прочут със своите опери и духовна музика. За съжаление, музиката е и неговата смърт.
Докато дирижирал представление през 1687 г., Люли поддържал ритъма, като удрял по пода с дървена тояга (еквивалент на днешните диригентски палки). Случайно удря собствения си крак с такава сила, че се ранил, а мястото гангренясало, но Люли отказал да ампутира крака, тъй като бил толкова запален по танците. Гангрената се задълбочава и Люли умира. По ирония на съдбата музиката, която той дирижира по това време, е написана в чест на скорошното възстановяване на крал Луи XIV от операция.
Ерцхерцогиня Матилда Австрийска - Смърт от цигара
През 1867 г. ерцхерцогиня Матилда Австрийска е убита не от пушене, а от самата цигара. На 18-годишната аристократка ѝ предстоят големи успехи, тъй като е спрягана за съпруга на италианския престолонаследник. Но бляскавото ѝ бъдеще е катастрофално прекъснато, когато една юнска вечер решава да запали цигара в двореца Хецендорф във Виена.
Чувайки приближаването на баща си, който е забранил да се пуши, ерцхерцогинята бързо скрива цигарата зад гърба си. Нажеженият връх докоснал модната рокля, с която била облечена, и я запалил. Пламъкът се превърнал в огнено кълбо около Матилда, която буквално изгоряла пред очите на ужасеното си семейство.
Клемент Валандигам - Смърт чрез доказателства в съдебната зала
Адвокат, член на Камарата на представителите на САЩ и видна политическа фигура по време на Американската гражданска война (когато е бил яростен поддръжник на Юга), Клемент Валандигам може би е запомнен най-вече с крайно нещастния характер на смъртта си.
През 1871 г. Валандигам поема делото на обвиняем, който е обвинен в убийството на човек по време на кавга в бар. Валандигам възнамерява да докаже, че жертвата всъщност се е застреляла случайно, докато е вадила пистолета си от джоба. Докато обсъждал стратегията с колега адвокат по време на закуска, Валандигам решил да пресъздаде събитието, използвайки пистолет, който смятал за незареден.
Само че той наистина бил зареден и когато натиснал спусъка срещу себе си, „оръжието гръмнало и изпратило смъртоносния си снаряд в корема му“. Валандигам починал на следващия ден, когато раната се инфектирала, но демонстрацията поне постигнала оправдаване на клиента му.
Айседора Дънкан - Смърт с шал
Скандалната танцьорка и хореографка, която се отърсва от оковите на официалния балет, за да създаде модерния танц, какъвто го познаваме, Айседора Дънкан се движи в най-високите кръгове на обществото. Художниците я увековечават в творбите си, окултистът Алистър Кроули пише възторжено за нейното „магическо съзнание“, а тя посещава някои от най-скандалните и декадентски партита на епохата.
Бляскавият ѝ живот е белязан и от трагедия. Две от децата ѝ загиват в автомобилна катастрофа, а самата Дънкан по-късно загива в кола - но не заради катастрофа.
През септември 1927 г., докато се вози в кабриолета на свой приятел, дългият копринен шал на Дънкан се заплита в отворените спици на колата. Докато колата се движи напред, Дънкан се задушава за секунди. Терминът „синдром на Айседора Дънкан“ все още се използва понякога за обозначаване на подобни странни случаи на случайно задушаване.
Още странни и нелепи смъртни случаи, вижте в нашата ГАЛЕРИЯ.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
