Н а 75-годишна възраст днес в дома си в Москва почина легендата на съветското кино Людмила Гурченко.
Причината за смъртта е остра сърдечна недостатъчност.
Тъжната новина е била съобщена за РИА "Новости" от съпруга на актрисата Сергей Сенин.
Людмила Марковна Гурченко е родена на 12 ноември 1935 г. в град Харков, Украйна.
Тя е една от водещите съветски и руски актриси, снимала се в над 80 филма, и е носител на много награди.
Дебютът й в киното е през 1956 г. във филма на Ян Фрида "Пътят на истината".
През същата година става звезда още с второто си появяване на екрана - в музикалната комедия "Карнавална нощ" - дебют на режисьора Елдар Рязанов (1956).
Някои от най-значимите й роли са във филмите "Девойка с китара" (1958), "Работническо селище" (Владимир Венгеров, 1965), "20 дни без война" (Алексей Герман, 1977), "Пет вечери" (Никита Михалков, 1979),
култовият "Гара за двама" от 1982 г. на Елдар Рязанов,
както и в "Любов и гълъби" (Владимир Меншов,1986) "Полети наяве и насън" (Роман Балаян, 1983) и т.н.
Тя продължава да се снима в киното и след промените от началото на 90-те години. Сред по-късните и ленти с нейно участие са "Старие клячи" (Елд. Рязанов, 2000), "Карнавална нощ - 2, или 50 години по-късно" (Елд. Рязанов 2006)...
През ноември миналата година, в навечерието на своя 75-годишен юбилей, Гурченко засне и като режисьор филма "Пестрые сумерки", в който освен че изпълнява главната роля, е композирала музиката.
Почти до последния си ден Людмила Гурченко продължава да се снима в клипове и да играе в театрални постановки. Тя е авторка на няколко книги.
В началото на март актрисата беше изписана от болница, където влезе в средата на февруари със счупено бедро. Според медицински източници смъртта й се дължи на усолжнения след операцията, която й беше направена.
Гурченко беше самобитна актриса,
превъплъщение на истинския руски характер,
коментира за ИТАР-ТАСС режисьорът Андрей Кончаловски, който я снима във четирисерийната епопея "Сибириада" (1982).
"Тя беше абсолютно необуздана... Спомням си Людмила Марковна, когато преживяваше много тежък период, никой не искаше да я снима.
Но благодарение на своята силна воля и своя силен характер успя да го преживее и създаде блестяща плеяда от образи не само в киното, но и на театралната сцена".
"Смъртта на Гурченко е истинска загуба, която не може да бъде запълнена. Всички жанрове й бяха подвластни – от естрадния до театралния.
Бог я беше наградил с всички таланти", каза режисьорът Пьотр Тодоровски, който я снима във филма "Любимата жена на механика Гаврилов" (1982).
Людмира Гурченко има пет брака.
Първият й съпруг е Борис Андроникашвили, сценарист и историк, с когото имат дъщеря Мария (1959) и внучка Елена.
Вторият мъж на Гурченко беше актьорът Александр Фадеев, третият - певецът Иосиф Кобзон, четвъртият (в продължение на 18 години) - музикантът, акомпанятор на актрисата на нейните концерти Константин Купервайс (род. 1949).
До смъртта си Гурченко беше омъжена за продуцента Сергей Сенин.
