Х олокостът остава в историята като най-мрачния и опустошителен геноцид. По време на Втората световна война, с превземането на голяма част от Европа от нацистка Германия, милиони евреи са подложени на жестоки преследвания, завършили в лагерите на смъртта.
Хиляди обаче са спасени от лапите на нацистите, преди изобщо да стъпят в тези фатални места. Оскаровият филм на Стивън Спилбърг „Списъкът на Шиндлер“ запозна света с историята на Оскар Шиндлер, спасил 1200 човешки живота.
Далеч по-малко известни до началото на XXI век остават също толкова героичните подвизи на полската хуманитарка Ирена Сендлер. Днес, известна като „женския Шиндлер“, се смята, че тя е извела и спасила от сигурна смърт близо 2500 еврейски деца.
Заветът на един баща: „Ако виждаш давещ се, спаси го“
Ирена Сендлер е родена на 15 февруари 1910 г. във Варшава, тогава част от Руската империя. Детството ѝ преминава в превратни времена, докато Полша най-накрая си възвръща independence. Ирена израства сред еврейската общност, а баща ѝ – лекарят Хенрик Сендлер - често лекува безплатно най-бедните от тях.
Преди да почине от коремен тиф през 1917 г., д-р Сендлер предава на дъщеря си жизнен урок, превърнал се в нейно верую: „Видиш ли някой да се дави, винаги си длъжна да се притечеш на помощ. Дори самата ти да не можеш да плуваш“.
Ирена пренася този завет и във Варшавския университет, където учи литература. Когато ръководството въвежда сегрегация за еврейските студенти, тя протестира открито, зачерквайки знака на студентската си карта, заради което временно е изключена. Когато Нацистка Германия нахлува в Полша през септември 1939 г., тя вече работи като социален служител.
Адът на Варшавското гето
През ноември 1940 г. нацистките власти създават печално害 известно Варшавско гето. В заградена площ от едва 3,4 квадратни километра (с размерите на Нюйоркския Сентръл Парк) те сгъчкват над 400 000 евреи. Условията са покъртителни – с трагичен недостиг на храна, вода и лекарства.
При средно по шестима души в стая, гетото се превръща в перфектен развъдник на епидемии. Като служител в Департамента за социални грижи, Ирена получава специален пропуск за вход под предтекст, че следи за хигиенните условия. Ужасена от масовия глад и умиращите деца, тя взема съдбоносно решение – да изведе колкото се може повече от тях.
Чували, ковчези и тайни тунели
Като част от полската съпротива, Ирена изгражда цяла мрежа за спасяване. Първоначално тя внася тайни пратки с храна, дрехи и медикаменти за бедстващите. Скоро обаче започва да извежда децата навън по изключително изобретателни и опасни начини:
- Криене в чували и ковчези: По-малките деца и бебета са изнасяни скрити в чували за боклук, медицински сандъци и дори в ковчези.
- Подземни тунели: По-големите деца, които не могат да се поберат в затворени пространства, биват превеждани през тайни канали и подземни проходи.
- През църквата: Тъй като една от стените на гетото граничи с църква, някои деца влизат през задната врата и излизат от другата страна, преоблечени като християнчета с фалшиви документи.
Всички те са изпращани в сигурни убежища - сиропиталища, манастири и семейства, които ги укриват.
Изтезанията и затворът
След предателство от заловен член на съпротивата, нацистите арестуват Ирена Сендлер. Въпреки жестоките мъчения и гестаповските разпити, тя не предава нито едно име от мрежата си и не разкрива къде са укрити децата.
Осъдена е на смърт, но съпротивата успява да подкупи пазачите и тя е пусната на свобода броени часове преди екзекуцията.
Ирена прекарва остатъка от войната в нелегалност, а невероятното ѝ дело остава почти непознато за света в продължение на десетилетия. Едва в началото на XXI век нейната история придобива световна популярност благодарение на пиесата „Life in a Jar“ („Живот в буркан“ – кръстена на бурканите, в които Ирена заравя имената и истинската самоличност на спасените деца в двора си, за да ги открие след войната).
За подвига си тя получава редица международни отличия и бе номинирана за Нобелова награда за мир преди смъртта си през 2008 г.
