П рез изминалото лято цените на природния газ отбелязаха най-ниската си стойност за 21 в. – в края на юни газът се продаваше за едва $1.36/mmbtu на американския хъб. Основната причина беше комбинацията от свръхпредлагане и срив в търсенето заради кризата, породена от мерките срещу коронавируса. Обаче това положение се задържа за доста кратко време – цените се удвоиха още по време на първата по-сериозна гореща вълна в САЩ, която предизвика засилено търсене на газ за производство на ток, който да захранва климатиците. Това автоматично се отразява и на цените в Европа, които отдавна зависят в голяма степен от цената на вноса на втечнен природен газ от САЩ.
Идва зима и цената на газа ще се изстреля нагоре по начин, който отдавна не сме виждали. Очаквам на моменти да видим нива от над $5, а защо не и $10/mmbtu, каквито светът не преживява често от настъпването на шистовата революция насам. Ето защо:
1. На глобално ниво настъпва Ла Ниня, което обикновено значи значимо застудяване през зимата в Северното полукълбо. Голяма част от Северна Америка и Европа, Русия, Япония, Южна Корея и все по-значими територии от Китай се топлят на газ. Търсенето ще се увеличи неимоверно в сравнение с лятото.
КЕВР утвърди по-висока цена на газа за октомври
2. Все по-високото проникване на ненадеждни ВЕИ в комбинация със затварянето на въглищни (а в някои страни и на ядрени) централи ще осигурят допълнителен пазар за газа за производство на ток. Електрификацията на отоплението през зимата също движи потреблението на газ нагоре. Същото се отнася и за газификацията на транспорта (основно камиони и кораби), която също напредва.
3. Уж сме в средата на глобална икономическа криза, но потреблението на енергия в Китай продължава да расте – тази година ръстът на газа щял да бъде „само“ +4.2% спрямо миналата. Подобно е положението в целия Азиатско-Тихоокеански регион, в който живеят 4.5 милиарда души и е концентрирана над 80% от тежката индустрия в света.
4. Цените на петрола продължават да са много ниски и докато има „мерки“ и самолетите не летят ще останат такива – поне до лятото на 2021 г. Това значи, че голяма част от платформите за добив на нефт по света ще останат затворени. А те често добиват и газ като страничен продукт – в цели региони практически всичкият газ се добива така, а не самостоятелно. Този газ няма да бъде наличен на пазара, тоест предлагането ще бъде ограничено.
5. Големите играчи в добива на нефт и газ пострадаха изключително много през 2020 г. Доста компании фалираха, други са силно декапитализирани, а инвестициите в нов добив са рекордно ниски. Това със сигурност също ще ограничи предлагането.
Какво значи това за нас?
Цените на газа в България вече се определят в много по-голяма степен от пазарните цени на газа в Европа, а не са твърдо фиксирани за дълго време или закрепени към цената на нефта. Това означава, че ще видим флуктуации, на каквито съвсем не сме свикнали.
И накрая една хипотетична постановка:
Какво би се случило ако бяхме конвертирали лигнитните си ТЕЦ-ове на природен газ, за да задоволим климатичните политики на ЕС?
Ясно е, че автоматично губим относително високото ниво на енергийна независимост, на което се радваме днес. Това обаче явно няма значение за ЕС като гледаме какво правят страни като Германия напоследък.
Обаче още по-интересен е потенциалният ефект върху цената на тока, с който голяма част от страната ни се топли. Днес ТЕЦ-овете ни плащат около 65-80 лв./тон условно гориво, което е около $1.5-1.7/mmbtu.
Сещате ли се какво ще стане при цена на газа над $10/mmbtu в САЩ, което обикновено значи около и над $15-17/mmbtu в Европа, тоест 10 пъти по-висока от сегашната цена на горивото на ТЕЦ-овете ни?
Добре дошли в реалностите на "капитализма с европейско лице" - уж свободен, но всъщност фино насочван от политици и лобисти, пазар!
*Текстът е публикуван със съгласието на автора
