Г енералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг говори миналата седмица пред американския Конгрес. Неговите бележки бяха пълни с прокламации за важността на алианса и за ангажимента на всички страни-членки.
Джордж Фридман обаче пише в „Геополитикал фючърс”, че НАТО е анахронизъм, който трябва да бъде заменен от съвсем различна структура.
Но това няма как да стане скоро. По време на общ мир и просперитет, страните-членки на НАТО ще бъдат доволни да запазят организацията каквато е. Мотивацията за промяна може да дойде само от международна криза, която ясно да покаже неефективността на военния блок.
И тъй като такова събитие не се очаква в близко бъдеще, изгубилите смисъл структури като НАТО ще продължат да хабят ресурси, за да се издържат и да избягват въпросите относно своята полезност.
Целта на Организацията на Северноатлантическия договор е да осигури безопасността на европейско-американския свят тази цел не трябва да се променя. Но инструментите за осигуряването ѝ трябва да еволюират.
НАТО е създадено да спре инвазията на Съветския съюз в Западна Европа. По времето на раждането на алианса заплахата е изглеждала съвсем реална и глобална. Свързвайки природните ресурси и работната сила на СССР с индустрията и технологичните възможност на Западна Европа, Москва е щяла да управлява водеща икономическа световна сила, нещо, за което Хитлер и Наполеон са можели само да мечтаят. Непосредствено след двете световни войни най-лошият сценарий е изглеждал като най-вероятен за Запада.
Две неща са били особено важни, за да се отговори на потенциална съветска атака. Първото, че САЩ е трябвало да участват в европейската защита. Второто, че всички държави в Европа е трябвало да са еднакво и неотменно ангажирани.
За да бъде отбраната надеждна, редица разнородни и доскоро враждебни страни е трябвало да бъдат интегрирани в единна военна сила. Всяка нация е била задължена да има собствени оперативни отговорности в случай на война, както и оборудване и обучени войници, които са участвали в безкрайни военни учения.
Белгия, например, е била натоварена с логистиката и за това там е изградена най-гъстата мрежа от магистрали в света. Германия е трябвало да поеме първия удар на съветската армия. А Великобритания е била задължена да охранява пристанищата и най-вече Хамбург до пристигането на помощ от САЩ.
Върховният съюзен командир на НАТО в Европа, който винаги е бил американец, е ръководел армии, принадлежащи на суверенни държави.
С времето военните планове на алианса стават все по-сложни и с повече възможности. А възможните сценарии за конфликт – все по-малко вероятни. През 80-те години на XX век заплахата от съветска инвазия започва да се разсейва и общите учения се фрагментират.
За да работи цялата сложна командна структура, организацията е трябвало да вярва, че всеки член е готов и ще изпълни своята роля, без дипломатически пируети.
Ролята на САЩ е била ключова, тъй като те е трябвало да защитят Европа с тактически и дори ядрени оръжия при необходимост, рискувайки конфликтът да се пренесе на тяхна територия. Много европейски лидери обаче никога не са вярвали, че във Вашингтон има готовност за такива действия.
Френският президент Шарл де Гол заявява директно, че САЩ няма да рискуват ядрена война, за да защитят Европа. Тази ключова част от военната стратегия на НАТО никога не е била сигурна. Решението е трябвало да бъде взето в последната възможна минута от американския президент.
В крайна сметка по-важно се оказва не дали САЩ са били готови да извършат ядрен удар, а това, че в Москва са вярвали, че това е възможно.
НАТО е създадена за извънредна ситуация, в която светът е на ръба на трета световна война между две суперсили .
По същество НАТО прехвърля въпроса за войната и мира от националните правителства в Европа върху генералния щаб, ръководен от американски офицер. Напълно разумно за времето си решение.
В наши дни обаче Втората световна война вече е далечно минало. Заплахата от СССР не съществува от десетилетия. Русия се е оттеглила дълбоко зад старите си граници. Тя предпочита да използва тролинг в интернет и заплахи. А и е прекалено зависима от европейските пазари, за да ги разруши с война.
Европейците не са готови да координират военните си планове с НАТО, а американците, дори да имат интерес да се изправят срещу руснаците в Полша и Румъния, нямат никаква нужда от алианса за целта.
Като цяло огромната инфраструктура на НАТО е обезсмислена. Решението, взето от много европейски правителства за намаляване на размера на техните армии, отразява суверенното им възприемане на вероятността от война.
А нежеланието на САЩ да гарантират европейската сигурност отразява реалността, че Европа не е изправена пред същото ниво на заплаха, както през 50-те години на XX век.
Всичко това отразява факта, че един военен съюз се създава и съществува с определена цел, и когато тази цел вече не е на дневен ред, той вече няма смисъл.
Запазването на военен съюз, който няма връзка с реалността, по-скоро увеличава, вместо да намалява опасността за Европа и САЩ. Това е точно толкова безсмислено, колкото британските разузнавателни полети да продължават да се провеждат над Германия както през 1970 година. Студената война реално приключи през XX век. Винаги ще има нужда от съюзи за сигурност. Но НАТО е анахронизъм, надживял дълго първоначалната си мисия.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
