- Възрастните хора са много по-уязвими към жегата, отколкото се е смятало, защото с възрастта организмът се охлажда по-трудно, а усещането за топлина отслабва. При тях опасният „некомпенсируем топлинен стрес“ настъпва при по-ниски температури.
- Изследването на Станфорд показва, че броят на хората, изложени поне 180 часа годишно на потенциално опасна за възрастта им жега, е над два пъти по-голям от досегашните оценки. При всяко допълнително затопляне с 1°C над прединдустриалните нива още около 1 млрд. души могат да попаднат в тази рискова категория.
- Най-засегнати се очаква да бъдат възрастните хора в Индия, Китай, Пакистан и други страни с ниски и средни доходи. Сред мерките са охлаждащи центрове, повече зелени площи, по-добра вентилация, системи за предупреждение и достъп до климатизация, но в дългосрочен план ключово остава ограничаването на глобалното затопляне.
"Ситуацията ще продължи да се влошава"
Много повече възрастни хора, отколкото се смяташе досега, са изложени на висок риск от заболяване или смърт вследствие на екстремни горещини, тъй като температурите се повишават под въздействието на климатичните промени, установиха учени.
Ново проучване на изследователи от Станфордския университет в САЩ отчита начина, по който възрастта влияе върху способността на организма да понася жега, и разкрива ново ниво на риск от горещи вълни за световното население.
Броят на хората на 60 и повече години се очаква да нарасне от 1 милиард през 2020 г. до 2,1 милиарда през 2050 г., което ще представлява 21% от населението на света. Според изследването на Станфорд това означава, че покачването на температурите може да се окаже далеч по-смъртоносно, отколкото се очаква.
„Предишните оценки често предполагаха, че всеки човек може да понася жега толкова добре, колкото здрав млад възрастен, което значително подценяваше риска за възрастните хора“, заяви пред Al Jazeera Крис Мълингтън, почетен клиничен старши преподавател в Imperial College London във Великобритания. Новото проучване „потвърждава, че опасната жега не може да бъде определена чрез един универсален температурен праг. Тя зависи отчасти от това кой е изложен на нея“.
- Защо възрастните хора са толкова уязвими към екстремни горещини?
С напредването на възрастта организмът губи естествената си способност да се охлажда, потим се по-малко, а сърцето трябва да работи по-усилено, тъй като кръвоносните съдове не се разширяват толкова ефективно.
„Възрастните хора също са по-малко чувствителни към температурата, така че могат да бъдат изложени на топлина, която вреди на организма им, без да го осъзнават. Това може да забави и предприемането на мерки за намаляване на излагането на жега“, казва Питър Ка-Хун Чан, епидемиолог от Оксфордския университет.
Освен това възрастните хора „по-често живеят в по-стари сгради с по-слаба устойчивост на горещини“, добавя Чан.
С повишаването на температурите организмът в крайна сметка достига момент, в който вече не може да се охлажда достатъчно бързо, за да компенсира натрупването на топлина. Този момент, известен като „некомпенсируем топлинен стрес“, настъпва много по-рано и при по-ниски температури при възрастните хора, отколкото при по-младите.
Хората на 65 и повече години са изложени на повече некомпенсируема жега при глобално затопляне от 1,5°C над прединдустриалните нива, отколкото по-младите възрастни биха били при затопляне от 4°C, установяват изследователите в проучването, публикувано в The Lancet.
Дългосрочното глобално затопляне в момента се оценява на около 1,4°C над прединдустриалните нива. Годишната средна глобална температура надхвърли 1,5°C за първи път през 2024 г., според европейската агенция Copernicus, но дългосрочното затопляне, измервано за периоди от няколко десетилетия, все още не е преминало този праг.
Изследователите от Станфорд обаче изчисляват, че броят на хората, които вече прекарват поне 180 часа годишно над допустимия за тяхната възрастова група праг на поносима жега, е повече от два пъти по-голям, отколкото се е смятало досега. Това е ключовият праг, идентифициран в доклада.
„Тези 180 часа се натрупват в рамките на годината и не е задължително да са последователни. Важно е да се подчертае, че това описва излагане на потенциално некомпенсируеми условия; това не означава, че всеки изложен човек непременно ще се разболее“, обяснява Мълингтън.
Това обаче означава, че възрастните хора са изложени на риск от заболяване и смърт, свързани с жегата, при много по-ниски температури, отколкото се е смятало досега.
„Условия, които един здрав млад човек все още може да понесе, вече могат да накарат възрастния човек да натрупва топлина, телесната му температура да се повишава и да развие сериозно заболяване, включително топлинен удар“, казва Мълингтън.
- Как екстремните горещини влияят на човешкия организъм?
Екстремната „околна“ топлина представлява необичайно силна жега или топлина, която надхвърля климатичен или здравен праг. Тя може да доведе до тежки заболявания, като топлинен удар или инфаркт, и дори до смърт.
Трудно е да се предвидят последиците за здравето само въз основа на глобалните средни температури, тъй като температурата на въздуха сама по себе си не е надежден показател за физическата опасност.
„Влажността, слънчевата светлина, движението на въздуха, физическата активност, облеклото и способността на конкретния човек да отдава топлина, всичко това има значение“, казва Мълингтън.
„Сравнително малкото повишение на средната глобална температура измества цялото температурно разпределение, което води до много по-голямо увеличение на честотата, тежестта и продължителността на опасно високите температури“, посочва Мълингтън.
Това означава, че условия, които здрав млад човек може да понесе, могат да накарат възрастен човек да задържа топлина, телесната му температура да се повишава и да получи сериозно заболяване като топлинен удар.
Освен това само част от смъртните случаи по време на горещи вълни са пряко причинени от хипертермия, прегряване на организма. Според проучването повечето случаи са свързани със съпътстващи заболявания, особено сърдечносъдови, бъбречни и респираторни заболявания, които се влошават при повишаване на телесната температура.
- Къде възрастните хора ще бъдат най-силно засегнати?
Затоплянето на планетата се случва с темп, какъвто не е наблюдаван през последните 10 000 години, според данни на NASA, цитирани в изследването на Станфорд.
В същото време населението на света бързо застарява заради по-дългата продължителност на живота и намаляващата раждаемост. Това означава, че все по-голям дял от хората ще бъдат уязвими към опасните горещини.
Възрастните хора в страни с ниски и средни доходи, като Китай, Индия и Пакистан, вероятно ще бъдат изложени на най-висок риск дори при глобално затопляне от само 1,5°C над прединдустриалните нива. С повишаването на температурата географският обхват на засегнатите райони ще се разширява.
Според изследването всеки допълнителен градус глобално затопляне над прединдустриалните нива ще доведе до още 1 милиард души, които ще попаднат в категорията на хората, изложени на 180 часа некомпенсируема жега годишно.
Повечето от тези хора вероятно ще бъдат възрастни, тъй като те достигат този праг много по-рано от по-младите.
Прогнозите варират в зависимост от очакваното повишаване на температурите над прединдустриалните нива.
При затопляне от 3°C над прединдустриалните нива изследователите прогнозират, че Индия, Китай, Пакистан и Бангладеш ще представляват около 1,5 милиарда души, изложени на некомпенсируема жега, почти три четвърти от общия брой хора по света, които ще бъдат засегнати.
- Какво може да се направи за ограничаване на ефектите от екстремните горещини?
Изследователите от Станфорд заключават, че разбирането къде, кога и до каква степен ще бъдат надхвърлени границите на човешката поносимост към жегата става все по-важно за разработването на стратегии за адаптация.
Сред предложените мерки са:
- промяна на градската среда чрез разширяване на зелената инфраструктура;
- подобряване на вентилацията;
- ограничаване на топлината, генерирана от човешката дейност;
- създаване на охлаждащи центрове;
- подобряване на системите за предупреждение и реакция при горещини.
Тези усилия могат да бъдат насочени приоритетно към клинично уязвими общности, особено към възрастни хора, които са социално изолирани, икономически уязвими или имат хронични заболявания.
Тъй като повечето смъртни случаи, свързани с горещините при възрастните хора, настъпват на закрито, сред препоръките е и осигуряването на по-широк достъп до климатизация или други средства за охлаждане, подкрепени от надеждна енергийна инфраструктура.
В дългосрочен план обаче намаляването на емисиите остава ключът към ограничаването на глобалното затопляне.
