П о отношение на ядрените оръжия светът сякаш наистина е разделен на две класи: на едни държави е разрешено да притежават ядрено оръжие, а на други - не, съобщи Deutsche Welle.
Защо е така?
Правната рамка на забраната за разработване на ядрени оръжия се осигурява от Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО), иницииран от ядрените сили САЩ, Съветския съюз и Великобритания през 1968 година. Той е в сила от 1970 година. Междувременно са го подписали 191 държави.
Индия, Пакистан, Израел и Южен Судан не са го подписали, а Северна Корея оттегли първоначалния си подпис и напусна Договора, припомня германската обществена медия АРД.
Обвързващ ли е Договорът за неразпространение на ядрените оръжия?
Договорът за неразпространение на ядреното оръжие е обвързващ по силата на международното право. Той обаче дава право на страните по него да се оттеглят от него, ако "изключителни събития застрашават висшите интереси на тяхната страна". Но всеки, който остава да членува, е обвързан със съответните задължения, казва за АРД професор Пиер Тилбьоргер от Института по международно право на мира и хуманитарно право в Бохум.
Какво се казва в Договора за неразпространение на ядреното оръжие?
На практика договорът е вид споразумение за разоръжаване: той има за цел да предотврати разпространението на ядрени оръжия и като цяло да намали техния брой. В договора се прави разграничение между "ядрени държави“ и "неядрени държави“. Първите са онези страни, които са разработили ядрена бойна глава преди 1 януари 1967 г. и са я детонирали – поне в тест. Освен САЩ, Великобритания и Съветския съюз такива са още Франция и Китай, които се присъединиха към договора през 1992 година.
Тези ядрени сили са и петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и в този договор те се задължават да не прехвърлят ядрени оръжия на други държави "и да не подпомагат, насърчават или подтикват която и да е държава, която не притежава ядрено оръжие, да произвежда или придобива по друг начин ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства". Освен това ядрените държави се ангажират да се разоръжат напълно, за което обаче не е фиксиран краен срок. Това обяснява защо никой досега не го е направил, независимо от факта, че са минали вече десетилетия от подписването муу посочва АРД.
А неядрените държави се задължават да не произвеждат, приемат или придобиват ядрени оръжия. Казано иначе: те трябва да останат държави, които не притежават ядрено оръжие. Те обаче могат да използват атома за мирни цели – всяка държава има такова право. Това също е основен стълб на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, добавя германското издание.
Кои държави имат ядрени оръжия?
Петте държави с ядрени оръжия, които вече са споменати в Договора за неразпространение на ядреното оръжие, са, така да се каже, "официални": САЩ, Русия (като наследник на СССР), Великобритания, Китай и Франция.
Индия и Пакистан обаче също притежават ядрени оръжия - те ги разработиха извън Договора за неразпространение на ядреното оръжие, към който така и не се присъединиха. Според скорошен доклад на научните служби на Бундестага и двете страни в момента разширяват и модернизират арсеналите си. Въпреки че Индия не членува в Договора, страната доброволно се е ангажирала да спазва принципите за неразпространение на ядрени оръжия и да не изнася чувствителни ядрени технологии.
Израел също е признат за ядрена сила, въпреки че никога не е признавал официално, че притежава такива оръжия. Стокхолмският институт за изследване на мира смята, че Израел разполага с около 30 ядрени бомби за самолетни атаки и 50 ядрени ракетни бойни глави.
През 2003 г. Северна Корея се оттегли от Договора за неразпространение на ядреното оръжие, а от 2012 г. страната сама се определя като ядрена сила. През 2017 г. Пхенян обяви, че е извършил успешен тест с водородна бомба.
"Ядрената програма на Иран вероятно все още не е завършена, затова международните експерти приемат, че Иран все още не разполага с ядрени оръжия, които да използва. Колко далеч остава от тази цел обаче е спорен въпрос“, казва още за АРД проф. Пиер Тилбьоргер.
Кой следи за спазването на ДНЯО?
Договорът за неразпространение на ядреното оръжие задължава неядрените държави да си сътрудничат с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която следи за спазването на Договора. По правило между държавите и МААЕ е договорено, че агенцията има право да влиза в ядрените съоръжения и да ги инспектира. Въпреки това МААЕ не може да налага санкции, ако бъдат открити нарушения.
Наскоро Иран обяви, че преустановява сътрудничеството си с МААЕ, припомня още АРД.
