Н овото отношение на Съединените щати към Европа никога не е било изразявано толкова откровено, както в изтеклите съобщения от приложението Signal, публикувани от The Atlantic.
Това посочва в Ян Филип за Politico.
„Просто мразя отново да спасявам Европа“, пише вицепрезидентът Джей Ди Ванс, визирайки планирани въздушни удари срещу хутите в Йемен с цел възстановяване на сигурността по корабоплавателните маршрути. Министърът на отбраната Пийт Хегсет отговаря: „Изцяло споделям отвращението ти от европейския търтеизъм. Жалко е.“
За онези в Европа, които все още се надяват да разчитат на САЩ като защитна сила, тези съобщения са сигнал за събуждане, посочва Филип.
Звучи ли това като глобална свръхсила, готова да изпрати американски войски — или да разположи ядрени оръжия — в случай на руска атака срещу съюзник от НАТО?
С нарастващите съмнения в Европа дали САЩ все още се чувстват обвързани с ангажиментите си по член 5 от Северноатлантическия договор, водещи експерти по сигурността все по-гласно предупреждават, че Америка може вече да не е склонна да се притече на помощ на Европа. Германският експерт по сигурността Карло Масала призова НАТО да се подготви за потенциална руска инвазия в Балтийските държави, като 2029 г. се обсъжда в експертните среди като възможна критична година. Рене Оберман, председател на Надзорния съвет на Airbus, предвижда, че нападение срещу източния фланг на НАТО може да се случи дори по-рано, обобщава авторът на Politico.
Opinion | Europe Needs Its Own Nukes https://t.co/xEPt0Ce0HP
— The Bork Report (@BorkReport) April 9, 2025
Ако Вашингтон наистина изостави ролята си на световен полицай, Европа ще се затрудни да се противопостави на армията на руския президент Владимир Путин, поне в краткосрочен план. Много европейски държави, особено Германия, пренебрегнаха своите армии през последните десетилетия. Докато Русия вече е преминала към военновременна икономика, части от Европа едва наскоро се пробудиха от илюзията за един мирен свят. Военни експерти твърдят, че ще са нужни повече от четири години, за да се произведе арсенал от конвенционални оръжия в достатъчно количество, за да се отблъсне руска инвазия. Макар повечето наблюдатели да смятат, че нападение на Русия срещу Германия е малко вероятно, такъв сценарий вече не е изключен, коментира Ян Филип.
Затова, за да възпира Русия, Германия и Европа се нуждаят от собствен ядрен щит, смята Филип.
Германия дълго време проявява нежелание да притежава собствени ядрени оръжия, отчасти заради историята си от XX век, белязана от милитаризъм. Но откакто Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна, възможността за руска атака срещу Европа вече не е просто хипотетична. Необходима е възможно най-бърза милитаризация. Висшите политически лидери вече не спорят дали Германия трябва да се въоръжи, а как точно трябва да изглежда този нов ред, посочва Филип.
Ядрените оръжия могат и трябва да бъдат част от това усилие, за да се спестят време и ресурси. Ефективността на ядреното възпиране е добре известна от Студената война и доктрината за взаимно гарантирано унищожение. САЩ и СССР не използваха ядрено оръжие в продължение на десетилетия, защото всяка страна знаеше, че другата ще отговори с още по-опустошителен удар, посочва авторът на Politico.
Днес тази форма на възпиране действа и за Израел, който я нарича „Опцията на Самсон“ — военна доктрина, вдъхновена от библейската фигура Самсон, който разрушава храма и загива заедно с враговете си. Ако Израел бъде изправен пред екзистенциална заплаха, според информацията страната е готова да използва ядрените си оръжия, дори с риск да предизвика ядрена война. Макар Израел никога официално да не е потвърждавал, че притежава ядрени оръжия, тази стратегия очевидно е ефективна — включително в сдържането на Иран, смята Ян Филип.
"Нашите ядрени оръжия не са разменна монета"
За Германия разработването на собствени ядрени оръжия под национален контрол не е реалистична опция. Страната два пъти се е отказвала от ядреното оръжие по правен път: първо през 1975 г. с Договора за неразпространение на ядреното оръжие, а след това през 1990 г. с Договора „Две плюс четири“, който позволи обединението на Германия. Въпреки това вече се водят разговори Германия да участва в ядрените сили на Франция чрез механизми за споделен контрол, припомня Филип.
Но пълното разчитане на Франция крие рискове, особено при възможността националист като Марин Льо Пен — открит симпатизант на Русия — или неин съратник да заеме президентския пост. Много по-разумно би било по-широко европейско решение, включващо и ядрените сили на Великобритания — и евентуално Полша, като фронтова държава, посочва авторът.
Разбира се, възникват сложни въпроси, като този кой ще упражнява контрол върху европейския ядрен арсенал. Трудно е да си представим който и да е френски президент да сподели или отстъпи контрол върху решението за ядрен удар. Но този важен дебат не бива да се избягва само защото липсват лесни отговори. Не може да има табута, коментира Ян Филип.
Волфганг Ишингер, председател на Съвета на Фондацията за Мюнхенската конференция по сигурността, наскоро предложи неортодоксална, но убедителна идея в изданието Die Welt — френски ядрени оръжия да бъдат разположени временно или постоянно в Германия или Полша. По модела на настоящото споделяне на ядрени оръжия между Германия и САЩ, тези оръжия могат да бъдат изстрелвани от партньорски държави с подходящи самолети.
Новоназначеният германски канцлер Фридрих Мерц демонстрира смелост и стратегическо мислене, като заяви готовност да обмисли такива предложения след среща с френския президент Еманюел Макрон. Ако Мерц успее да убеди бъдещите си коалиционни партньори — както и съюзниците в Париж, Лондон и Варшава — в необходимостта от обща европейска ядрена способност, той може да продължи наследството на европейската интеграция, поставено от държавници като Конрад Аденауер и Хелмут Кол. Мерц има шанс да оформи нов европейски отбранителен съюз, независим от САЩ — включително в сферата на ядреното възпиране, коментира Ян Филип.
Европа трябва най-сетне да стане способна да се защитава сама. Лидерите на Германия, Франция, Великобритания и Полша биха могли дори да създадат директна гореща линия за управление на съвместния арсенал. Само, моля ви — не го правете по Signal, заявява Филип.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
* Видеото е архивно!
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Започва война, която може да разруши света
Окован във вериги и хвърлен в тъмница: Кой свети мъченик почитаме днес
От "Пеперудата" до “Мечешка прегръдка” – най-желаните секс пози на 2025 г.
