Западният свят отново е заложник на ОПЕК

А нализаторите и медиите по света останаха учудени от решението на Саудитска Арабия, Русия и останалите страни-членки на ОПЕК+ да

задържат добива на нефт на ниски нива за пореден месец.

Това докара цената на фючърсите до почти $70 на барел – най-високата стойност от април, 2019 г. Индия и другите по-бедни страни вече проплакаха в опит да умилостивят производителите – за тях висока цена на нефта е равно на бърза инфлация и скъпа храна, а хората никъде по света съвсем не са в цветущо икономическо положение.

Много хора явно живеят с едно от трите странни допускания. Мислят си, че:

• Електрификацията се случва толкова бързо, че скоро няма да имаме нужда от толкова много нефт, и/или
• Частните нефтодобивни компании са в състояние да вдигнат добива и да поддържат цените относително ниски, и/или
• Лидерите на ОПЕК+ биха се загрижили за изпадналите в кома икономики, както на богатия Север, така и на бедния Юг, и биха отпуснали повече доставки, за да се намали инфлационния натиск.

Нито едно от тези допускания не е валидно, предупреждава експертът по околна среда Боян Рашев.

Първо,

нефтът е точно толкова критичен за глобалната икономика, колкото през цялата история след Втората световна война до днес.

Частните компании са натикани в ъгъла от декапитализацията и ограниченията, на която ги подлагат идиотското поведение на западните правителства, активистите, а вече и голяма част от инвеститорите.

От тях се очаква да се декарбонизират (тоест да не добиват!) точно, когато всъщност трябва да могат да вдигнат добива бързо. Последното слага в ръцете на Русия и Арабите и ножа и хляба и те ще се възползват от това в максимална степен. Наистина ли някой си мисли, че ще покажат съчувствие, човеколюбие, алтруизъм?

Ситуацията е много проста: Решенията на министъра на енергетиката на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман Ал-Сауд днес определят в голяма степен какво и колко можете да сложите в резервоара на колата или на масата си вкъщи утре.

Светът отново е заложник на ОПЕК.

Ние сами се поставихме в това положение. Докато пътуванията и полетите са сравнително ограничени, потреблението няма да е особено високо и цените все пак ще останат в нормални граници. Обаче когато пандемията свърши и самолетите полетят, търсенето отново ще докосне 100 милиона барела на ден. И тогава отново ще видим цени над $100 на барел – с неясна горна граница.

Това ще бъде поредната катастрофа, която сами си навличаме. Също като с коронавируса.

Факти и изводи от трагедията в Тексас

Физиката и икономиката отново препречват пътя към климатична неутралност

Зелените утопии замръзват през зимата