Н а 4 юни 2026 г. руският опозиционен политик Алексей Навални щеше да навърши 50 години. По този повод приятели и съратници на Навални разказват спомени за него извън политическата сцена - за любопитството му към хората, чувството му за хумор, музикалните му предпочитания и способността му моментално да разпознава външно влияние.
Христо Грозев с разтърсващи думи за Навални
- Сергей Гуриев: „Интересуваше го как живеят хората“
Икономистът Сергей Гуриев си спомня посещение на Навални и съпругата му Юлия в селския им дом във Франция през февруари 2020 г.
„Той помоли да го заведа при местния хлебар, не само за да купи кроасани, а защото искаше да разбере как живее един обикновен човек, в колко става, как постигат това съвършено качество на хляба“, разказва Гуриев.
По думите му Навални дълго разговарял с хлебаря за живота във френското село, за да разбере как подобни модели могат да се приложат и в Русия. „Той винаги задаваше въпроси, а не изнасяше лекции“, добавя той.
- Любов Собол: музика, попкултура и песни от затвора
Съратничката му Любов Собол разказва за общата им страст към музиката.
„Дори в затвора му пращах текстове на нови песни, включително Инстасамка и Шаман. Може би това беше изтънчена форма на мъчение“, шегува се тя.
Тя си спомня и как Навални пеел по време на лагер на ФБК в Краснодарския край през 2016 г., както и че на негов рожден ден всички пускали музика по ред.
"Ще прегриза гърлото на тези изроди": Алексей Навални щеше да навърши 50 години днес
- Иван Жданов: караоке и „Ария“ край огъня
Съратникът му Иван Жданов си спомня поход на ФБК, при който Навални пеел край огъня „Иванушки“.
„На един от рождените му дни предложи всеки да пуска песни. После започна караоке, пееше „Ария“, „Улица роз“, силно и с душа“, разказва Жданов.
Той отбелязва, че въпреки обвиненията в „вождизъм“, Навални винаги е бил отворен към хората около себе си.
(Вождизмът е политическа концепция и практика, при която управлението се основава на сляпата вяра и подчинение на един харизматичен лидер (вожд), считан за непогрешим - бел.ред.)
- Никита Кулаченков: човекът, който винаги разпознаваше наблюдението
Бившият сътрудник на ФБК Никита Кулаченков описва случай от 2019 г., когато по време на пътуване в Европа Навални забелязал външно наблюдение.
„Той обичаше да шофира, но в Русия не сядаше зад волана. В чужбина го правеше с удоволствие. В един момент разбрахме, че ни следва черен автомобил“, разказва той.
В крайна сметка Навални спира, а Кулаченков започва да снима следящата кола. „Всички около нас, германци и французи, гледаха объркани. Навални се смееше“, спомня си той.
По думите му подобни ситуации са били постоянна част от живота му.
Кой беше Алексей Навални и какво знаем за него?
- Дмитрий Гудков: чувство за хумор дори в съдебната зала
Политикът Дмитрий Гудков си спомня процеса по делото „Кировлес“.
„В залата всички плачеха, а той седеше спокоен и се шегуваше: „Всичко е наред, излезте да протестирате“, разказва Гудков.
Той добавя, че Навални дори се шегувал, че ще има време да тренира в затвора, вдъхновен от истории за съвместното си задържане с Борис Немцов.
- Мария Гайдар: емпатия и чувствителност
Мария Гайдар си спомня неговата чувствителност към културата и хората.
„Той плачеше на анимационни филми, например в сцена от „Цар Лъв“. Говореше сериозно и за филма „Горбатата планина“ и каза, че това е филм за любовта“, разказва тя.
„Не знам дали бих му доверила държавата, но бих му доверила детето си“, добавя Гайдар.
Кой беше Алексей Навални и какво знаем за него?
- Христо Грозев: морален избор и парадоксът на историята
Разследващият журналист Христо Грозев разказва за вечер след разкритията около опита за отравяне на Навални.
В разговор в Германия той предлага хипотетичен въпрос: ако можеха да върнат времето в 1999 г. и да изхвърлят Владимир Путин от политическата сцена, би ли го направил.
„Не. Това не е по християнски. Не ми е дадено да решавам“, отговаря Навални.
Грозев описва момента като парадокс: човек, който отказва да отнеме живот, на бъдещия си убиец, срещу система, която не спазва същите морални граници.