Н еизвестен досега роман на Себастиан Хафнер, един от най-влиятелните следвоенни журналисти в Европа, излезе на бял свят в Германия, след като децата му откриха ръкописа в бюрото му. Произведението улавя опияняващия, но крехък дух на последните дни на Ваймарската република.
Над девет десетилетия след написването му, романът Abschied ("Раздяла") се изкачи до върха на бестселър листата на Spiegel, след премиерата си по-рано този месец, съобщава The Guardian.
Хафнер, роден като Раймунд Прецел, напуска нацистка Германия през 1938 г. заедно с еврейската си годеница. През 1940 г. добива широка известност с книгата си "Германия: Джекил и Хайд", за която се твърди, че дори Уинстън Чърчил е препоръчал на кабинета си, за да разберат Хитлер и нацизма. В Обединеното кралство Хафнер променя името си, за да защити семейството си, което остава в Германия, и започва работа като журналист за Observer в Лондон. През 1954 г. се завръща в Берлин като кореспондент и по-късно става виден колумнист на списание Stern.
Семейството му дълго обмисляло дали да публикува "Раздяла", написан през 1932 г., само месеци преди нацистите да вземат властта. Синът му Оливър Прецел, 86-годишен професор по математика в Лондон, признава:
„Сестра ми смяташе, че романът не е много добър. И аз първоначално споделях това мнение. Но когато го препрочетох и започнах да го превеждам, внезапно осъзнах колко гениално е конструиран.“
Критиците изглежда споделят това мнение– книгата от 181 страници бе посрещната с възторг в Германия. Определят я като „литературна изненада“, „лек, бърз и жив текст“ и „красива книга с младежки заряд и силно емоционално въздействие“.
Действието се развива през последния ден от двуседмичното пребиваване на главния герой Раймунд и неговата любима Теди в Париж, преди завръщането му в неспокойния Берлин. Романът е „шокиращо ясен“, пише Мари Шмид в Süddeutsche Zeitung, и притежава същото „силно историческо съзнание“, което впечатли читателите в другата посмъртно публикувана книга на Хафнер — "Противопоставяне на Хитлер: мемоари", написана през 1939 г., но издадена едва през 2000 г.
Книгата "Раздяла" е написана от Хафнер само за няколко седмици през октомври и ноември 1932 г., когато е едва на 24 години. Опитите му да го публикува тогава се провалят. Главният герой Раймунд е млад адвокат, пуши Gitanes Rouges и чете Олдъс Хъксли. В Париж той среща Теди, която напуснала Берлин – град, който все още „не е измислил своята криза“.
Смята се, че Теди е вдъхновена от Гертруд Джоузеф – еврейка от Виена, в която Хафнер е бил влюбен. В автобиографичната си книга той описва как тя се връща в Берлин през лятото на 1933 г., носейки със себе си „въздуха, който човек може да диша“. В романа Раймунд усеща, че трябва да се върне в „студения Берлин“. Двамата поддържат връзка до края на живота си, а след смъртта на Джоузеф са открити 20 нейни писма от Хафнер.
В епилога към книгата литературният критик Фолкер Вайдерман подчертава, че притесненията на семейството относно публикуването са били неоснователни:
„Книгата завършва историческата картина, която Хафнер ни е представил в своите исторически писания, защото описва първопричината за скръбта, на която се опират по-късните му книги, за всичко от една добра Германия, която е била изгубена – космополитизъм, толерантност и човечност. Самият Хафнер многократно подчертава, че историята се развива в лични истории, които заедно съставляват по-голяма световна история. В "Раздяла" той изложи тази основна идея."
Англоезично издание на романа, преведено от Оливър Прецел, предстои да бъде публикувано от издателство Weidenfeld & Nicolson.
