В началото на 1943 г. няколко сътрудници на Абвера (бел. ред. военното разузнаване и контраразузнаване на Германия) са арестувани от Гестапо, тъй като са заподозрени, че организират покушение срещу Хитлер. Започва и разследване на дейността на цялата разузнавателна служба на адмирал Вилхелм Франц Канарис. След поредицата провалени операции, ръководени от Канарис, през февруари 1944 г. Хитлер иска отстраняването му от длъжност, както и преподчиняването на голяма част от Абвера на СС.
След оставката на Канарис, той е изпратен в замъка Лауенщайн, като му е забранено да го напуска.
От юни 1944 г. е уволнен в запаса, а от юли същата година е назначен за адмирал за специални задачи и началник-щаб на ОКВ по въпросите на търговската и икономическата война. В средата на 1944 г. бивши сътрудници на Абвера уведомяват Канарис, че се готви покушение срещу фюрера.
Throughout World War II, there was no shortage of individuals working to topple the regime in Nazi Germany. However, very few were doing so from the inside.
— Fascinating (@fasc1nate) November 3, 2023
Admiral Wilhelm Canaris was a World War I veteran. He later rose the ranks to become Chief of the German Military… pic.twitter.com/YRHgqngW7Y
През юли 1944 г. по заповед на началника на Гестапо Хенрих Мюлер Канарис е арестуван лично от началника на външнополитическото разузнаване Валтер Шеленберг. Следствието обаче не успява да докаже съучастието на Канарис в заговора. От началото на февруари 1945 г. заедно с други подследствени е изпратен в концлагера Флосенбюрг.
Няколко дни по-късно двама войника
намират личния дневник на Канарис, в който той се изказва отрицателно за Хитлер.
Самият Хитлер изисква „незабавното унищожаване на предателя“. На 8 април специален съд във Флосенбюрг го осъжда на смърт и на 9 април той е обесен. Един от палачите-есесовци дава показания пред съда, че Канарис бил обесен с железен нашийник и умрял в мъки половин час след обесването. Телата на осъдените били изгорени в двора на концлагера.
- Падането на Багдад
Войната в Ирак започва на 20 март 2003 г., когато САЩ и Великобритания, под претекст че режимът създава оръжия за масово поразяване, атакуват Ирак по въздух, суша и море, подкрепени от Австралия, Дания, Полша и Испания.
Започването на войната е силно критикувано от редица държави по света
поради липсата на нужната декларация от страна на Съвета за сигурност на ООН, която да узакони инвазията на коалиционните сили. Самата война продължава почти един месец и успява да постигне една от двете си основни цели – сваляне на режима на Саддам Хюсеин. Съюзниците обаче не откриват запаси от оръжия за масово унищожение, нито лаборатории за тяхното произвеждане.
9 APRIL 2003 – FALL OF BAGHDAD
— CMH (@USArmyCMH) April 9, 2024
The climax of Operation IRAQI FREEDOM began on 3 APR as U.S. forces fought their way into Iraq’s capital, gaining control over the ancient city by 9 APR and shattering Saddam Hussein’s despotic regime. pic.twitter.com/RvUVcCC9UF
На 2 април американските войски най-после достигат до крайните квартали на столицата Багдад, където срещат сериозна съпротива от страна на малки, но добре организирани отряди на иракската специална гвардия. На следващия ден под коалиционен контрол вече е международното летище „Саддам“ в южните части на града.
На 9 април Багдад окончателно пада
след сравнително лека съпротива, изключвайки споменатите части на специалната гвардия. Американските сили символично прекратяват 24-годишното управление на Саддам Хюсеин, събаряйки негова огромна статуя в центъра на града. Иракчаните излизат по улиците, за да празнуват падането на режима, но по същото време в града започват масови обири на банки, магазини, и дори на Националния музей на Ирак.
Приближените на режима, както и голяма част от войниците, се стопяват и се смесват с местното население. На 10 април кюрдски сили завладяват град Киркук, а на 13 април пада и последният по-голям град все още под контрола на режима на Саддам – Тикрит, родният град на вече бившия президент на Ирак. На 15 април коалиционните сили обявяват, че вече контролират цялата страна.
- Кралска сватба
На тази дата през 2005 г. британският престолонаследник принц Чарлз (сега крал Чарлз III) се жени за голямата си любов – Камила Паркър-Боулс. Годежът на Чарлз и Камила Паркър-Боулс е обявен на 10 февруари 2005 г. Той ѝ подарява годежен пръстен, принадлежал на баба му Елизабет Боуз-Лайън. Съгласието на кралицата за брака (както се изисква от Закона за кралските бракове от 1772 г.) е записано на заседание на Тайния съвет на 2 март.
Чарлз е единственият член на британското кралско семейство, който има граждански, а не църковен брак в Англия.
King Charles and Queen Camilla wedding now pic.twitter.com/2TInbinp3g
— ★ (@princessnida0) September 29, 2024
Бракът трябва да се състои на гражданска церемония в замъка Уиндзор с последваща религиозна благословия в параклиса „Сейнт Джордж“. Впоследствие мястото е променено на Уиндзор Гилдхол, тъй като гражданският брак в замъка Уиндзор би направил мястото достъпно за всеки, който желае да се ожени там.
Четири дни преди сватбата тя е отложена от първоначално планираната дата 8 април за следващия ден, за да може Чарлз и някои от поканените високопоставени лица да присъстват на погребението на папа Йоан Павел II. Родителите на Камила и на Чарлз не присъстват на церемонията по сключване на гражданския брак; нежеланието на кралицата да присъства вероятно се дължи на позицията ѝ на върховен управител на Англиканската църква. Кралицата и Херцогът на Единбург присъстват на службата по благословията и по-късно дават прием за младоженците в замъка Уиндзор.
Още събития на 9 април:
- 2002 г – състои се погребението на Елизабет, кралицата-майка на Обединеното кралство (майката на кралица Елизабет II)
- 1821 г – роден е френският поет Шарл Бодлер
- 1933 г – роден е френският актьор Жан-Пол Белмондо („Чочарка“, „Борсалино“, „Професионалистът“)
- 1954 г – роден е актьорът Денис Куейд („Сърцето на дракона“, „Капан за родители“, „Трафик“, „След утрешния ден“)
